Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Тамос се обърна към Смит.
– А с какво въоръжаваме новаците? Продължава ли да има недостиг на оръжия?
– Майсторите на лъкове едва насмогват на търсенето, Ваша Светлост, но имаме повече от достатъчно копия. – Смит погледна към Ърни. – Закъснението идва от защитаването им.
Всички погледи се обърнаха към Ърни и той стисна зъби. Може и да не смееше да се опъва на жена си, но когато седеше на масата на съвета, не позволяваше да се отнасят с пренебрежение към него.
– Ще оставя на Ваша Светлост да прецени кое отнема повече време, направата на една пръчка или защитата ѝ. Моите защитници работят максимално бързо, но изобщо не са достатъчни, за да задоволят търсенето.
Тамос не се кротна.
– Тогава обучете още.
– Това правим – отвърна Ърни. – Стотици, но човек не научава рисуването на защити за една нощ. Готов ли сте да поверите живота си на защитите на някой ученик, който се занимава с това съвсем отскоро?
Смит се изкашля, привличайки вниманието към себе си.
– Тези неща отнемат време, разбира се. Междувременно ще имаме повече коне.
Думите му накараха Тамос да се изправи. Шест седмици по-рано, по Новолуние, той бе изгубил любимия си кон и голяма част от кавалерията си. Беше си купил един грамаден анжиерски мустанг, почти като жребеца на Гаред Лавина, и говореше за него толкова често, че веднъж Лийша му подхвърли, че може би предпочита кобилата пред нея.
Гаред кимна.
– Джон Сталиън нае група хралупари в ранчото си. Вече е голямо като град, стотици мъже ловят и укротяват мустанги. Казва, че до пролетта всички Дървени войници ще се сдобият с коне. Цената е малко по-висока, отколкото би ни се харесало…
– Естествено – завъртя очи Артър.
– Плати му – каза Тамос. – Трябва да си върна кавалерията, Артър, и нямам време да се пазаря за няколко клата.
Артър се поклони със свити устни, без да се надига от стола си.
– Разбира се, Ваша Светлост.
– Може би Дарси трябва да ни информира как върви лечителството? – попита Лийша.
Освен загубата на кавалерията, хиляди хралупари получиха наранявания при нападението. Лийша използва магията на хора, за да изцели онези, които бяха пострадали най-силно, но след като билкарките закърпиха раните им, повечето бяха оставени да си зарастват по естествен път. Мнозина тъкмо бяха започнали да използват отново счупените си кости и имаха нужда от подходящи упражнения и внимание, за да се върнат към нормалния живот.
Дарси направи някакво странно движение, което Лийша възприе като реверанс от седнало положение.
– Изпратих местните билкарки на обиколка из провинцията. Доброволците се събират на градските площади, за да помагат на ранените да възстановят силите си чрез ходене, разтягане и вдигане на тежести. – Тя посочи с брадичка към Роджър и Хари. – Жонгльорите също обикалят и повдигат духа, докато хората се опитват да се оправят.
Роджър кимна.
– Не само обикаляме. Учим ги. Градските площади не служат само за възстановяване на ранените. Започваме да учим децата да свирят още щом станат достатъчно големи, за да държат лъка или да опъват струните. Поискахме да ни изпратят майстори на инструменти от Анжие – продължи колебливо той, изваждайки лист пергамент от кожената си чанта. – Цената…
– Ще взема това, майсторе Полухват – каза Артър, посягайки към листа.
Роджър беше повишен в майстор от Гилдията на жонгльорите, но титлата все още звучеше странно в ушите на Лийша. Лордът прегледа съдържанието и го подаде намръщено на графа.
Дори Тамос въздъхна шумно, когато прегледа цифрите.
– Бързате да обявите жонгльорите за свои, а не мои поданици, майсторе Полухват, докато не ви потрябват пари. Ако приемете позицията на кралски вестител на Хралупата, ще ми бъде по-лесно да ви осигуря финансиране.
Роджър сви устни. Беше отказал на графа още преди месеци, първия път, когато му бе направил предложение, но Лийша усещаше как съпротивата му отслабва, когато се увеличи вероятността тя скоро да стане графиня. В него обаче пулсираше една упорита жилка, която не му позволяваше да се подчинява на никого. Натискът на Тамос само щеше да засили решимостта му.
– Моите уважения, Ваша Светлост, но ние не търсим някакъв лукс – отвърна Роджър. – Тези инструменти ще спасят толкова животи, колкото вашите коне и копия.
Ноздрите на Тамос пламнаха, както и болката в главата на Лийша. Тя се зачуди дали от него изобщо би излязъл добър вестител. Имаше навика да казва все неподходящи неща.