Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Ала алтернативата да разкрие кой е бащата на детето, докато то все още е уязвимо в утробата ѝ, щеше да е още по-опасна. Иневера и Арейн щяха да пожелаят да се отърват от него заедно с нея.
Лийша почувства как мускулчетата на слепоочията ѝ отново потрепват. Сутрешното гадене бе отминало, но с напредването на бременността главоболията се засилваха и вече ги причиняваше дори най-малкото притеснение.
– Господарке Лийша!
Дарси чакаше до колоните пред главния вход на графския дом. Едрата жена се чудеше къде да дене снопчето листове, докато приклякаше в тромав реверанс. След като графът пристигна в Хралупата, Лийша почти бе успяла да откаже нея и останалите билкарки от подобни ненужни формалности, но Тамос, който беше свикнал с дворцовия живот, очакваше подобно отношение и трудно можеше да се откаже от навиците си. Така че където и да отидеше, Лийша бе посрещана навсякъде с поклони и реверанси.
– Погледнах в градината – рече Дарси. – Май ми липсваше.
Лийша си пое дълбоко дъх и се усмихна топло и искрено.
– Добро утро, Дарси. Добре ли се грижеше за моя лазарет?
– Постарах се, господарке – отвърна Дарси, – но трябва да си кажеш думата за дузина неща.
Двете тръгнаха към залата на съвета и тя започна да подава листовете на Лийша; когато приближиха до портите, дузината се беше превърнала в две. Лийша пишеше забележки върху случаите на някои пациенти, одобряваше въртенето на смените и разпределянето на ресурсите, подписваше писма и всичко останало, което Дарси успяваше да ѝ тикне в ръцете.
– С нетърпение чакам Вика да се върне от Анжие – изръмжа Дарси. – От месеци е там. Хич ме няма в това. Пo ме бива да намествам кокали и да разтървавам чираците, отколкото да планирам смените и да набирам доброволци, които да дават кръв и да помагат с ранените.
– Глупости – рече Лийша. – Вярно, че никой не е по-добър от теб в наместването на кости, но се подценяваш, ако си мислиш, че те бива само за това. Миналата година нямаше да успея без теб, Дарси. Само на теб мога да се доверя, че ще ми казваш неща, които другите ги е страх да споделят.
Дарси се закашля и лицето ѝ почервеня. Лийша се престори, че не забелязва, оставяйки ѝ време да се вземе в ръце. Реакцията на жената ѝ подсказа, че не я хвалеше достатъчно. Понякога Дарси я дразнеше, но всичко, което беше казала, бе истина, и Дарси заслужаваше да го чуе.
Когато стигнаха до залата на съвета, тя се обърна за последен път към нея.
– Съборът подготвен ли е?
Дарси кимна.
– Във всички лазарети чираците ще работят целия ден. Почти всички билкарки възнамеряват да присъстват.
Лийша се усмихна.
– Нито дума за това вътре.
Дарси кимна.
– Това си е работа на билкарките.
Когато отвориха вратата, видяха, че всички останали членове на съвета вече се бяха събрали. Лорд Артър стана пръв и се поклони, последван от всички останали мъже, които изчакаха Лийша да седне, преди да направят същото. Подобни формалности изглеждаха някак не на място в Хралупата, но Тамос не очакваше друго от съветниците си, а Артър бе успял да принуди и най-упоритите да се съобразяват.
Казваха, че в Анжие винаги можеш да разбереш колко е важен определен човек по това, кое място за сядане му е отредено. Около голямата маса имаше дванайсет стола. Роджър, лорд Артър, капитан Гамон, Хари Ролър, Смит, Дарси и Ърни седяха на столове без облегалки за ръцете, изработени от фино полирано дърво с характерната за анжийското кралско семейство резба. Пухените възглавници бяха от зелена коприна, избродирана с кафяво и златно.
Инквизитор Хейс и барон Гаред седяха един срещу друг в средата на масата на тесни кресла с високи облегалки, които подчертаваха статуса им. Пастирът седеше с тихо достойнство на кадифената си възглавница. До него се кипреше чадо Франк, седнал на обикновена табуретка, но с изпънат гръб. Гаред видимо се чувстваше неудобно на стола си, като възрастен, седнал на детски трон. Краката му бяха изпънати под масата, а огромните му ръце заплашваха всеки момент да строшат облегалките, ако се размърдаше по-рязко.
Столът на Лийша, който се намираше в дъното на масата, не беше точно трон, но ни най-малко не приличаше на нещо, което биха отредили на обикновена кралска билкарка. Беше по-широк от столовете на барона и инквизитора, събрани заедно, с мека тапицерия и широки облегалки за ръцете, и ѝ предлагаше достатъчно място, за да може да подвие крака под себе си, ако пожелаеше.