Панаир на суетата (роман без герой)

— Какво? Каза Беки с хрипкав глас. Тя се вглеждаше през рамо в огледалото. Беше си сложила най-хубавата и най-свежа бяла рокля, която човек можеше да си представи; и с голи рамене, с малка огърлица и светлосин колан бе самия образ на младежка невинност и девическо щастие.

— Знаеш, мисля си, какво ли ще прави мисис О., когато О. потегли с полка? — каза Кроли, като влезе в стаята, изпълнявайки дует с две огромни четки върху главата си и поглеждайки възхитено изпод косата си към хубавата си малка жена.

— Предполагам, че ще си изплаче очите — отвърна Беки. — Вече десетина пъти е хленчила само като се спомене за това.

— Ти обаче пет пари не даваш, нали? — каза Родън, полуразядосан при тази липса на чувства от страна на жена му.

— Глупчо такъв! Не знаеш ли, че възнамерявам да дойда с тебе — отвърна Беки, — освен това с тебе работата е различна. Ти отиваш като адютант на генерал Тъфто. Ние не сме на първа линия — каза мисис Кроли, като тръсна глава, което така очарова съпруга й, че той се наведе и я целуна.

— Родън, миличък — не смяташ ли, че… че ще е добре да вземеш… онези пари от Купидон, преди той да тръгне? — продължи Беки, изпращайки му смъртоносна стрела. Тя наричаше Джордж Озбърн Купидон. Вече около стотина пъти го бе ласкала за хубостта му. Бе стояла мило над главата му, докато той играеше ecarte [39], когато вечер имаше навик да идва в стаята на Родън за половин час преди лягане.

Често го наричаше ужасен гуляйджия и заплашваше, че ще каже на Еми за лошите му привички и бохемските му навици. Носеше му пурата и я запалваше, защото познаваше въздействието на тази маневра, понеже преди това често я бе практикувала по отношение на Родън. Той я смяташе за весела, жива, хитра distinguee, приятна. При малките им разходки и вечери Беки, разбира се, блестеше много повече от клетата Еми, която стоеше много мълчалива и плаха, докато мисис Кроли и съпругът й бърбореха, а капитан Кроли (и Джоз, след като се присъедини към младите двойки) лапаха мълчаливо.

Зли предчувствия се въртяха в ума на Еми във връзка с приятелката й. Остроумието на Ребека, нейната живост и блестящите й маниери й причиняваха остро безпокойство. Бяха женени само от една седмица, а ето че Джордж вече страдаше от ennui [40] и жадуваше за компанията на чужди хора! Тя трепереше за бъдещето. «Каква другарка ще му бъда — мислеше си, — когато той е толкова духовит и находчив, а аз съм такова смирено и глупаво същество? Колко благородно бе от негова страна, че се ожени за мене — че се отрече от всичко и се унизи да дойде при мене! Трябваше да му откажа, само че нямах смелост да го направя. Трябваше да си седя вкъщи и да се грижа за клетия татко.» Сега за първи път тя се сети, че е пренебрегнала родителите си и това я накара да се изчерви от угризение. (Наистина клетото дете имаше известно основание да измъчва неспокойната си съвест с това обвинение.) «О — мислеше си тя, — аз се показах толкова лоша и себелюбива — себелюбива за това, че ги забравих в тяхната мъка, себелюбива за това, че принудих Джордж да се ожени за мене. Знам, че не съм достойна за него — знам, че без мене той би бил щастлив — и все пак… все пак се опитах да се откажа от него.»