Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— За мен те всички са саксонски вълци! Мислех, че няма да има значение… Че е минало много време… — Телери поклати глава и Каразий забеляза, че тя плаче.
— Телери! — възкликна той и тръгна към нея.
— Не ме докосвай! — изкрещя тя и стана така рязко, че пейката зад нея падна с трясък на земята. — И ти си един от тях! Мислех те за римлянин, но сега, когато те погледна, виждам онова лице!
— Чие лице, Телери? — попита Каразий. Гласът му трепереше от усилие да не почне да вика и той.
— Саксонецът… — отвърна тя толкова тихо, че сега пък трябваше да положи усилие, за да я чуе. — Онзи, който се опита да ме изнасили, когато бях на осемнадесет години.
Наближаваше лятото, което тази година се отличаваше с незапомнено спокойствие в южната част на Британия. Саксонците, с кесии, пълни с британско злато и пресни спомени от положената клетва, бяха насочили интересите си към други брегове. Затова пък ирландците не страдаха от подобни ограничения. Започнаха да нападат земите на силурите и деметите, и императорът потегли начело на целия си двор на запад, за да защити хората си.
Телери бе поискала позволение да остане при баща си, но императорът, като знаеше колко много държат западните племена на своите кралици, реши, че е по-разумно да вземе жена си — така и защитаваните племена щяха да разберат колко уверен е в победата. Телери си мислеше, че той не е изгубил надежда отново да я убеди да споделя леглото му. Бе се опитала да овладее чувствата си, но от онова злощастно пиршество в Кантиакорум не можеше да понася докосването му. Дори когато не носеше традиционното облекло на менапиите и не бе съпровождан от германските си телохранители, тя продължаваше да вижда в лицето му враг.
Като императрица тя разполагаше със своя прислуга и лично домакинство. Пътуваше в носилка, теглена от коне, заобиколена от собствената си свита. Винаги можеше да каже, че пътуването я уморява, за да не й се налага да спи в едно легло с мъжа си. Но когато стигнеха Вента Силурум, всички щяха да очакват от тях да живеят заедно и обясненията за отделните спални щяха да се намират трудно. Затова, когато наближиха устието на река Сабрина, Телери помоли съпруга си за разрешение да отиде на минерални бани на юг, в Акве Сулис. Каразий се съгласи, надявайки се, че ако й даде време, тя ще преодолее отвращението си към него.
Нощта преди свитата на императрицата да се отдели от хората на императора, бяха отседнали в Кориниум, старата столица на племето добуни, където пътят за Фос пресичаше големия западен път. Градът беше малък, но жителите му бяха заможни. Навсякъде се носеше славата на майсторите на мозайки от Кориниум. Сградата, в която бяха отседнали, бе направо пищна, помисли си Телери, докато се отпускаше уморено на един от диваните. Луксът наоколо я накара да мисли за Рим — може би затова се обърка още повече, когато вратата се отвори и в залата влезе Диерна.
Както винаги, присъствието на Великата жрица промени всичко наоколо — изведнъж пищно обзаведената зала доби претрупан и простоват вид като фон на простичкото достолепие на скромната й синя рокля. Телери си наложи не забравя, че сега е императрица, чийто сан я поставя по-високо от която и да било жрица, поизправи се на дивана и попита Диерна какво търси тук.
— Изпълнявам дълга си — дойдох да говоря с твоя съпруг и с теб самата.
Жрицата седна на една от дървените пейки. Телери я изгледа по-внимателно и забеляза, че ръцете на по-възрастната жена са вкопчени здраво една в друга — което издаваше напрежението, скрито под привидното й спокойствие.
— Той знае ли, че си тук? — Телери се облегна отново на дивана и пооправи гънките на кървавочервената си пала11.
Не се наложи Диерна да отговаря — вратата се отвори отново и влезе Каразий, следван по петите от Алектус. По-назад Телери забеляза високите силуети на телохранителите на съпруга си и цялото й тяло се стегна. После вратата се затвори пред тях.
Императорът спря като закован и се взря в Диерна. После я поздрави.
— Посещението ти е чест за нас, Повелителко.
— Вярно е — поде направо Диерна, — че аз ти оказвам чест, но тези варварски одежди, които носиш, са признак на неуважение към всички нас.
Телери рязко си пое дъх. Диерна наистина не си губеше времето! Каразий хвърли поглед надолу, към германските панталони, и се поизчерви, но когато отново вдигна очи, погледът му издаваше непреклонност.
— Аз самият съм роден варварин — каза той тихо. — Носех такива дрехи когато бях млад, и сега се чувствам по-удобно в тях. А освен това така се обличат и моите съюзници.
Светкавица проблесна в очите на Диерна.
11
Пала — в древния Рим — дълга и широка горна дреха. — Б.пр.