Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Вулфхер спря да яде и се вгледа в Каразий.
— Ти не си римлянин, макар че ти казват „император“…
Каразий се усмихна.
— Роден съм на континента, сред блатата, където живеят менапиите. Но сега принадлежа на Британия.
— Гладни вълци сме ние, а имаме и много гладни вълчета у дома — намеси се Радбод. — Колко даваш?
На мястото на печените меса сега имаше блюда със захаросани плодове, подсладен хляб и сладкиши. Разговорът започна да става по-оживен. Амфорите с галско вино се опразваха една след друга. Каразий пиеше наравно с гостите и се надяваше на другата сутрин да може да си припомни всичко, казано на масата тази вечер.
— Сделката е сключена — каза накрая Хлодовик. — Имаш думата ни. Само още едно нещо ще ти поискам.
— И какво е то? — попита Каразий. Виното пееше в жилите му — или може би това бе радостта от удържаната победа.
— Искам да разкажеш на всички тук как победи флота на император Максимиан…
Каразий се надигна бавно от мястото си, хвана се здраво за масата, докато светът около него спря да се върти, и запристъпва много внимателно по дългия път към вратата. Беше успял! Бе се заклел в името на Юпитер Фидес да плаща на варварите, а главатарите им на свой ред му се бяха заклели във вярност, призовавайки за свидетели своите богове — Сакснот и Инг, и Водан с пламтящото копие. Сега всички спяха с глави на масата, а хората им хъркаха по сламениците, които бяха разстлани за тях на пода на залата. Но той Каразий, бе победителят — и в преговорите, и в пиенето, защото бе единственият, който бе все още в състояние да излезе сам от залата.
Искаше да се озове колкото е възможно по-бързо в леглото си. Не — в леглото на Телери. Щеше да отиде при нея като воин — направо от бойното поле — и да положи победата си в нозете й. На вратата на залата го чакаше Едфрид, най-младият от менапиите. Каразий се подпря на рамото на момчето и започна сам да се смее на неуспешните си опити да заговори ясно. Но успя да обясни, че иска да го заведат през пътя до отсрещната къща, която принадлежеше на един от градските магистрати. Там спяха императорът, императрицата, и тяхната свита.
— Имаш ли нужда от помощ, господарю? — попита Едфрид, когато наближиха спалнята. — Да повикам ли личния ти прислужник, или…
— Не — заяви тържествено Каразий и махна любезно с ръка. — Аш шъм моряк, нали жнаеш? Който… който моряк не носи на пиене… му ше шмеят! Ще… ще ши шъблека дрехите сам! — той пропусна едно стъпало, залитна и се подпря на стената. — Жената… жена ми… ще ми помогне… — и той се разсмя неудържимо.
Клатейки глава, войникът отвори вратата на спалнята и вдигна високо факлата, така че светлината падаше на пода пред Каразий.
— Телери! — развика се Каразий. — Успях! Спечелих!
Той залитна към леглото. Трептящата светлина на факлата караше сянката му да се криви странно на пода пред него.
— Морските вълци положиха пред мен клетва за вярност! — цяла вечер бе говорил на езика на германските племена и не съзнаваше, че продължава да говори на него.
Завивките се раздвижиха — на трептящата светлина Каразий видя бледото лице и широко отворените очи на жена си. И тогава тя започна да пищи.
Каразий отстъпи, залитна отново и този път падна. Последното нещо, което видя, преди изпитото вино окончателно да замъгли съзнанието, беше ужасът в очите на Телери.
На сутринта императорът се събуди с мъчително главоболие. Имаше чувството, че са пренесли в устата му градското бунище. Лицето му се изкриви от болка. Дано поне германските главатари бяха по-зле. Сигурно остаряваше, щом след една нощ пиене можеше да се чувства така. Отвори очи и установи, че е в леглото на Телери. Сам.
Простена високо и вратата се отвори, сякаш в отговор. Ловко и тактично личният му прислужник му помогна да свали германските тържествени одежди, целите в петна от вино, изми го и му даде да облече нова, чиста туника.
Каразий откри Телери в малката зала, където закусваха. Тя вдигна поглед, когато мъжът й влезе, и той се закова на място. На лицето й бе изписан неистов ужас — също като предишната нощ.
— Искам да ти се извиня — каза той вдървено, — че те смутих така снощи. Телери се вторачи в чинията си и не отговори. — Исках да ти съобщя за победата си. Успях да накарам германските главатари да сключат договор с нас. Сега те ще ни пращат наемни войници.
— Саксонци… — изсъска Телери, стиснала в юмруци ръцете си, скрити в диплите на роклята.
— Фризийци, франки и херули — поправи я той. Не можеше да разбере какво й става. Нали знаеше отпреди за идването им!