Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Всичко в тези одежди трябваше да покаже на новодошлите, че пред тях достоен воин и владетел — не лукав римлянин, който продава честта си за злато, а крал, с когото всеки главатар би могъл да сключи честен съюз. Но докато наблюдаваше пристигащите германски главатари, Каразий далеч не се занимаваше с такива разсъждения — мислеше си единствено колко по-удобно е това облекло в сравнение с римското.
В базиликата бяха поставили дълга маса за пиршеството. Каразий седна на челното място, а от двете му страни се подредиха германските главатари. Хората, които ги съпровождаха, седнаха по-надолу. Робите се грижеха чашите постоянно да бъдат пълни с хубаво вино от Галия. Британците бяха свикнали да наричат всички пирати саксонци, но всъщност племената, от които се събираха екипажите, бяха най-различни. Високият мъж отдясно на Каразий беше Хлодовик от племето на франките, които и до ден днешен създаваха постоянно проблеми на Максимиан. До него седеше набит мъж със сива брада — той бе един от последните от племето на херулите, които все още живееха на север. Той се беше присъединил с хората си към главатаря на англите, Вулфхер. Последен седеше един вечно намръщен фризиец на име Радбод.
— Хубаво ти е виното — поде Вулфхер и протегна чашата си, за да му я напълнят отново.
— Пия за вас — отвърна Каразий и вдигна на свой ред чашата си. Беше проявил достатъчно благоразумие, като накара да напълнят предварително чашата му наполовина с разтопен восък. Във флота бе свикнал да носи на пиене, но способностите на германските главатари бяха легендарни, а за да печели уважението им, се налагаше да не им отстъпва и в това отношение.
— Пием с удоволствие от твоето вино, но и у дома си имаме амфори с не по-лошо от него — заяви Хлодовик.
— Да, но сте платили за него с кръвта на хората си — отбеляза Каразий. — Не е ли по-добре да го получавате като дар, а кръвта си да щадите за по-благородни цели?
— Така значи, а? — засмя се Хлодовик. — А нима твоето вино не идва също от Галия, откъдето е и нашето? Не е ли вярно, че запасите ти от него са намалели, откак си влоши отношенията с Максимиан?
— През последните няколко сезона вашите роднини от Белгика не го оставят дъх да си поеме — усмихна се Каразий. — Той не разполага нито с кораби, нито с хора, та да се опита да попречи на търговията на Британия.
— Виното е хубаво нещо — намеси се Радбод, — но златото е за предпочитане.
— Разполагам с достатъчно злато… за приятелите си. А имам и сребро — от мините в Мендип.
Каразий направи знак и робите започнаха да внасят кошници с пресен хляб, блюда със сирене, яйца и стриди, а после цели телешки и еленски бутове.
— А какви дарове очакваш от своите приятели в замяна? — попита Хлодовик, докато отрязваше огромно парче от бута пред себе си. Бяха насядали около масата по варварския обичай, а не полегнали като римляните, но главатарите, които държаха на тези неща не по-малко от римляните, се хранеха от сребърни блюда и пиеха от златни чаши.
— Разрешете на младите воини от вашите племена да търсят слава по чужди брегове. Още повече ще ви платя, ако вие самите поведете хората си срещу враговете, които нападат нашето крайбрежие.
— Но нали ти самият, господарю, си велик войн? За какво ти е да се лишаваш от славата, с която ще се покриеш, ако сам разбиеш нападателите? — захили се Вулфхер и пресуши чашата си.
— Вярно е, че бих предпочел да водя морски битки. Но сега нося отговорност за цялата страна и ми се налага да прекарвам голяма част от времето на север, за да водя войските срещу северняците оттатък стената.
— И би оставил вълците да пазят стадото ти в твое отсъствие? — Вулфхер поклати глава развеселен.
— Ако вълците държат на честта си, бих им се доверил повече, отколкото на кучетата — отвърна Каразий. Месото, което донесоха робите, бе отдавна изядено, и сега гостите се бяха заели с цял глиган, печен с мед и ябълки.