Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
След малко една жрица й каза да премине в горещия басейн. Той се пълнеше като останалите от водите на свещения извор, но се отопляваше допълнително от хипокауст13. Телери задиша тежко от силната горещина в залата, но видя, че Диерна се гмурва във водата с такова удоволствие, сякаш влизаше във водите на езерото около Авалон. Прехапа устни и се насили да я последва. Известно време след това не можеше да мисли за нищо друго освен за реакциите на собственото си тяло. Сърцето й заби лудо, а по челото й изби пот.
Тъкмо се беше убедила, че всеки момент ще припадне, и жрицата й каза да излиза, а после я съпроводи до калдариума. Ледените му води почти не й се сториха студени. После й казаха да се върне в голямата зала. Всеки нерв в тялото й трептеше, кръвта пееше във вените й. Резките промени в температурата на водата едновременно я стимулираха и изтощаваха. Този път й бе лесно, отпуснала се в хладката вода, да остави мислите си да се реят безцелно.
— Това е утробата на Богинята — чу се тихият глас на Диерна. — Римляните я наричат Минерва, а тези, които са били тук преди тях — Сулис. За мен тя е Брига, Владетелката на тази земя. Когато се отпусна в тези води, имам чувството, че се връщам в майчината си утроба, и излизам от тук като новородена. Благодаря ти, че се съгласи да те съпроводя.
Телери се извърна към нея, повдигнала иронично вежди. Все пак, такава любезност заслужаваше отговор.
— Винаги си добре дошла. Не твърдя, че ми минават такива възвишени мисли, но тук действително е спокойно.
— Спокойно е и на Авалон. Сега съжалявам, че те отпратих на времето. Целта ми се струваше достойна за жертвата, но твоята съдба е тежка, тъй като не намери сили да се пожертваш с добра воля. Трябваше да потърся друг начин.
Диерна лежеше в зеленикавата вода, а дългите и коси се стелеха около нея в спираловидни бронзови кичури. Високите й гърди с потъмнели от кърмене зърна се подаваха над повърхността на водата.
Телери бе толкова стъписана, че не можа да намери думи. Значи бе пожертвала толкова години от живота си, а сега се оказваше, че това изобщо не е било необходимо?!
— Нали ти самата ми обясни, че от съгласието ми зависи съдбата на Британия! Какъв друг изход би могло да има?
— Не трябваше да позволявам да ви свързват по римски обичай. — Диерна се изправи. От косите й се стичаха водни струи. — Тогава не бях осъзнала, че съдбата на Каразий е да бъде крал — свещен крал от древната династия. Затова и той трябваше да се събере със своята кралица по древния обичай.
— Е, стореното — сторено, няма какво да се прави… — поде Телери, но жрицата поклати глава.
— Не е така. Сега е дори още по-важно да обвържем императора със силата на древните мистерии, защото може да бъде изкушен да тръгне по други пътища. Трябва да дойдете заедно на Авалон, Телери, и там да изпълните свещения брачен ритуал.
Телери скочи на крака толкова бързо, че водата се свлече от нея на голяма вълна.
— Няма да дойда! — изсъска тя. — Кълна се в богинята-покровителка на този свещен извор! Ти ме прогони от Авалон и не очаквай сега да се върна като пале с подвита опашка, само защото ти е хрумнало нещо ново! Омагьосвай Каразий, колкото си искаш, но по-скоро земята ще се разтърси и небето ще падне, отколкото аз да се върна обратно при теб!
Тя зашляпа с боси крака по каменните стъпала на басейна. Отвън робините я чакаха с готови кърпи. Чувстваше погледа на Диерна, който сякаш прогаряше гърба й, но не се обърна нито веднъж.
Когато на другата сутрин Телери се събуди, й казаха, че Повелителката на Авалон е заминала. За миг сърцето й се сви от болка. После си припомни вчерашния им разговор и почувства задоволство. Още преди обяд обаче тръбите възвестиха, че отново пристига някой. Беше Алектус, и тя така се зарадва, че дори не го попита защо не е останал с императора. Сега гористите хълмове около Акве Сулис й се виждаха като стени на затвор. Обзе я неудържим копнеж по Дурновария, прииска й се отново да е близо до морето.
13
Хипокауст (от гр. hypo — под; kaustos — нагорещен) — подподно отопление със система от канали за горещ въздух, което се е използвало най-често в античните бани. — Б.пр.