Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Затова пък от години всеки император, който идваше да огледа стената, отсядаше в Корстопитум, и странноприемницата бе просторна и уютна. Подът не бе украсен с мозайка, но бе покрит с дъски, а по тях имаше плътни черги — пъстри, както ги тъчаха жените от местните племена. В неумелите изображения на ловни сцени по стените, дело на местен човек, имаше някакъв примитивен чар. Напаленият мангал изсуши дрехите им и прогони студа. Когато Телери отново се присъедини към Алектус в голямата зала, настроението й се бе подобрило достатъчно, за да го изслуша, докато той споделяше безпокойството си.
— Императорът е силен мъж и боговете са благосклонни към него — каза тя, когато Алектус за трети път се запита къде ли е намерил подслон Каразий — Човек, който е свикнал да стои на откритата палуба по време на морска буря, няма да се уплаши от някакъв си дъжд.
Алектус потръпна, после й се усмихна, и следите от постоянни тревоги, състарили лицето му, изчезнаха за миг.
— Той може да се грижи за себе си — повтори Телери. — Доволна съм, че ти си тук, при мен!
— Да, ние работим добре заедно — отвърна той сериозно, но лицето му запази момчешкото си изражение, което стопли сърцето й. — Той е силен и властен човек, и може да увлече хората подир себе си. Аз съм този, който обмисля и пресмята всичко, имам възможността да помня и предвиждам, което обикновено човек на действието като Каразий не е в състояние да стори. А ти, господарке, ти си Свещената кралица. Твоята любов дава смисъл на всичко, което правим!
Любов ли? Телери повдигна вежди, но премълча, защото не искаше да помрачи възторжената му вяра. Бе обичала Диерна и Авалон, но бе насилствено откъсната от тях. Що се отнася до Каразий — той често идваше в леглото й, особено сега, когато като император имаше нужда от наследник, но тя така и не можеше да забременее. Може би едно дете би ги сближило; но засега най-доброто чувство, което тя изпитваше към съпруга си, беше уважение. Беше се привързала донякъде към него, но основното, което ги свързваше, си оставаше дългът.
Обичаше ли Британия? Какво ли означаваше това — да обичаш земята си? Имаше слабост към земите на дуротригите, където бе родена, но не намираше в тази северна пустош нищо, което би я подтикнало да я обича. Може би, ако я бяха оставили да изучава мистериите тъй дълго, както ги бе изучавала Диерна, щеше да разбере какво представлява обичта към една идея.
Но нали тъкмо способността на Диерна да се посвещава на идеи бе причина за изгнаничеството на Телери? Телери нямаше никакво желание да бъде императрица — нито на Британия, нито дори на Рим. За нея и двете представи бяха недействителни. Вече дори не мечтаеше да бъде свободна. Замисли се съществуваше ли все още нещо, което би могло да я развълнува дълбоко.
Получиха вест от Каразий и само час по-късно пристигна и самият император — на носилка, теглена от коне, тежко ранен в бедрото. Някакъв пикт бе намерил пролука в защитата му.
— Умея отлично да се сражавам на кораб, колкото и да се люлее палубата под краката ми — каза им той, мръщейки се от болка, докато му сменяха превръзката. — Но да се биеш, докато яздиш, е нещо съвсем различно! Все пак успяхме да ги спрем. Отърваха се само около половин дузина — нека кажат на своите главатари, че Британският император защитава земите си не по-зле, отколкото по времето, когато принадлежаха на Рим.
— Но ти не можеш да бъдеш едновременно навсякъде, господарю, дори да можеше да се сражаваш на кон като дивите сармати. Стената може да ни защитава само ако я охраняват достатъчно войници, но и те трябва да имат какво да охраняват. Последният император, който нареди да укрепят допълнително стената, е бил Север — а това е било преди две поколения. Цялата тукашна част трябва да се укрепи отново, а това означава, че ни трябва материал, за който нямаме пари и няма откъде да ги вземем.
— Вярно — отвърна Каразий — но населението тук е намаляло и има много изоставени постройки. Ако ги разрушим, можем да вземем от тях камъни, за да поправим обитаемите — ще бъдат по-малки, но по-стабилни — Каразий отново прехапа устни, защото лекарят притисна превръзката към раната. — Също като Британия… — добави той задъхано, с обляно в пот лице.
Алектус поклати нетърпеливо глава.
— Много тежка ли е раната? — попита той лекаря, който вече прибираше инструментите си. — Ще се излекува ли напълно императорът?
Лекарят, египтянин, който след десетилетия, прекарани далеч от родни те си слънчеви земи, все още ходеше увит в шалове и наметала, сви рамене и се усмихна.
— Императорът е силен мъж. Лекувал съм по-тежки рани, от които хората са се възстановявали напълно.