Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Именно затова безценният Съмърсет ще бъде закаран с патрулна кола до крепостта, в която живеем, и ще остане там до второ нареждане.
— Протестирам… — обади се икономът.
— Млък! — Тя пристъпи напред и застана между двамата разгневени мъже, от които яростта се излъчваше като от нагорещени камъни. — Какво искаш — Рурк да се поболее от тревога за теб? Искаш да го измъчват угризения до края на живота му, ако допуснеш грешка, която ще ти струва живота? Може би гордостта ти е прекалено голям залък, който не можеш да преглътнеш, приятелче, но аз като нищо ще затъкна гърлото ти с нея! И двамата ще правите каквото ви кажа, иначе… — Тя заби пръст в гърдите на Съмърсет: — Иначе ще те арестувам за притежаване на незаконно оръжие. — Извърна се към съпруга си и добави: — А теб ще задържа за намеса и възпрепятстване на полицейска операция. Ще ви затворя в една и съща килия и ще ви оставя да се джафкате, докато приключа разследването. Грешите, ако си въобразявате, че ще стоя със скръстени ръце, докато вие се карате като хлапета.
Рурк я сграбчи за рамото и пръстите му се впиха в плътта й. След няколко секунди се овладя, безмълвно се обърна и излезе.
— Забавлението си го биваше — промърмори тя.
— Лейтенант…
— Млъкни! Остави ме на спокойствие поне една секунда! — Ив с тежки стъпки отиде до прозорчето и се загледа навън. — Ти си единственото, което принадлежи към миналото му и което той цени.
За пръв път каменното лице на иконома изрази някакво чувство. Изведнъж усети, че е капнал от умора. Седна на разнебитения стол и промълви:
— Готов съм да се подчинявам на заповедите ви, лейтенант. Да изчакам ли тук, докато уредите да ме закарат до вкъщи?
— Да, остани тук.
— Лейтенант — отново се обади Съмърсет, когато тя вече беше отворила вратата и се готвеше да излезе. Погледна я в очите и промълви:
— Вярно е, че съм горд, но в случая имам друг мотив. Не мога да изоставя Рурк. Той… той ми е като син.
— Знам — въздъхна тя. — Ще уредя да те закарат с кола без опознавателни знаци. Ще те придружат двама цивилни агенти. Предполагам, че по този начин ще ти спестя поне малко от унижението. — Изведнъж реши, че прекалено се е размекнала, затова побърза да добави: — Следващия път, когато Рурк те уволни, ще почерпя с шампанско.
Деветнайсета глава
След като уреди Съмърсет да бъде отведен вкъщи, Ив изпрати двама униформени полицаи да разпитат собствениците на магазини по Медисън авеню дали не са видели в каква посока е избягал Йост. Въпреки че не хранеше особени надежди, нареди да издират шофьора на максиавтобуса и да запишат показанията му.
Сетне повика Пийбоди и двете слязоха в подземния гараж.
— Лейтенант, вярвате ли, че този път той ще се подчини на заповедта ви? — попита помощничката й.
— Да. Ако имах и капчица съмнение, щях да го заключа в килия. Честно казано, в момента много повече се безпокоя за… — Тя млъкна, като видя, че обектът на безпокойството й се обляга на колата й. — Май ще се наложи да ни оставиш насаме, Пийбоди.
— Господи, съпругът ви е толкова секси, когато се ядоса. Разрешавате ли да погледам отстрани?
— Застани поне на десет метра разстояние и се обърни с гръб! — нареди Ив, пристъпи към колата и изключи записващото устройство. Чу как помощничката й негодува, че й е развалила удоволствието.
— Нямаш работа тук, приятел — обърна се към съпруга си. — Изчезвай или ще повикам охраната на гаража.
— Държа той веднага да напусне страната! — Гласът му беше като камшик, който проряза въздуха.
— Дори ти невинаги получаваш всичко, каквото поискаш.
— Никога не съм очаквал, че тъкмо ти ще вземеш неговата страна.
— Честно казано, развоят на събитията изобщо не ми се нрави. Но Съмърсет вече е важен свидетел, затова трябва да остане в града под засилена охрана. Точка по въпроса!
— Засилена охрана ли? Твоите хора не успяха да го проследят, камо ли да го охраняват. Да не мислиш, че им се доверявам?
— Значи не се доверяваш и на мен.
— Не, ти загуби доверието ми.
Обидните думи й подействаха като нож, забит в сърцето й.
— Имаш право, наистина не оправдах доверието ти. Извинявай.
В очите му проблеснаха искрици. Ив притвори очи, очаквайки гневния му изблик, но той й обърна гръб и се облегна на колата:
— Господи, нима очакваш да се нахвърля върху теб? Нима толкова съм се променил?
— И друг път се е случвало. Чувствам се виновна, защото лично избрах хората, които трябваше да го охраняват.