Предателство в смъртта

Съмърсет притисна плика до гърдите си и продължи разходката си. „Няма по-прекрасен град — помисли си. — Накъдето и да се обърнеш, ще срещнеш интересни хора.“ Беше посетил много градове по света, но Ню Йорк, който бе изпълнен с енергия и жизненост, бе любимият му.

Като наближи ъгъла, забеляза, че продавачът на подвижния павилион за храна спори с някакъв клиент. Силният му бруклински акцент променяше до неузнаваемост английския език, както боксьор в тежка категория променя до неузнаваемост лицето на по-слабия си противник.

Максиавтобус с ръмжене се приближи до тротоара, шофьорът удари спирачки, при което от ауспуха изригна черен дим, сетне вратите се отвориха и на улицата се изсипаха десетки пътници. Говореха на различни езици, всеки беше тръгнал по своя работа, но до един бързаха към целта си.

Съмърсет отстъпи назад, за де не бъде повлечен от забързаната тълпа, като внимаваше някой да не бръкне в джоба му. Всеизвестно бе, че банди крадци пътуваха с градския транспорт, за да ограбят нищо неподозиращите пътници.

Понечи да се обърне и да тръгне обратно към къщата, но в този момент изпита странното усещане, че го наблюдават. Възможно ли е ченгетата отново да са по следите му? Застана пред една витрина, за да огледа улицата и тротоара зад себе си.

Не забеляза нищо подозрително, само забързани минувачи и групичка туристи, които възхитено разглеждаха витрините на скъпите магазини.

Ала вътрешната му антена долавяше сигнали, които го разтревожиха. Премести плика с грозде в другата си ръка, пъхна длан в джоба си и се смеси с тълпата.

Продавачът на павилиона още спореше с клиента, пътници още слизаха и се качваха от максиавтобуса. С периферното си зрение видя как продавачът на плодове рекламира стоката си на минувачите.

Дочу тихо бръмчене — хеликоптерът за контрол на уличното движение правеше обичайната си обиколка.

За миг се успокои и си каза, че май наистина е загубил форма, след като се е изнервил от преследването на ченгетата. В този момент с крайчеца на окото си видя някакво движение. Рязко се извърна, извади ръка от джоба си и мускулите му се напрегнаха. Озова се лице срещу лице със Силвестър Йост.

При обръщането му иглата на спринцовката се плъзна надолу и не се заби, където трябваше. Съмърсет замахна и стовари електрошоковата палка върху рамото на убиеца.

Йост изпусна спринцовката, която моментално бе стъпкана от забързаните минувачи. За миг двамата останаха притиснати един към друг като влюбени, които се виждат след дълга раздяла, сетне потокът от хора, които тичаха към автобуса, ги раздели.

Съмърсет усети замайване, пред очите му притъмня. С усилие на волята се помъчи да запази равновесие, но щеше да се просне на тротоара, ако от двете страни не го притискаха хора.