Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Повече ме интересува мръсникът да си получи заслуженото. — Ив изпитваше противоречиви чувства — не бе сигурна дали е трогната, смутена или ядосана от гневния му изблик в нейна защита, но в едно бе сигурна — че трябва да използва цялото си ораторско изкуство, за да го разубеди. — Спомни си, че най-важните сведения получихме от анонимен източник — промърмори и го погледна в очите, намеквайки, че много добре знае кой е въпросният „анонимен източник“. — Едва тогава кълбото започна да се размотава. Ако не беше тази информация, нямаше толкова скоро да научим за приятелството между Уинифрид и Карън Стоу, нито пък да използвам Лейн, за да се добера до тримата, които са заговорничили в Париж. Агент Стоу има голям принос за успеха на разследването, защото положи не по-малко усилия от мен. Даде ми ценни сведения, затова обещах да й дам възможност да арестува Йост. Сключих споразумение с нея, Фийни, и няма да се отметна от думата си.
— Пет пари не давам за скапаното ти споразумение! — избухна той. — Командир Уитни…
Уитни вдигна ръка:
— Не искай съдействието ми по този въпрос, въпреки че изцяло подкрепям мнението ти. Лейтенант Далас ръководи разследването и не възнамерявам да се намесвам в работата й. Ще се постарая да изпълня молбата ти, Далас.
— Благодаря, сър. Извинете — добави тя, когато комуникаторът й избръмча. Извади устройството и се отдръпна встрани, за да разговаря.
— Джак — прошепна ирландецът, — тя заслужава да задържи онзи мръсник.
— В момента дори не знаем къде се намира престъпникът, камо ли да говорим за задържането му. Каквото и да се случи, дори той отново да ни се изплъзне, всички знаем каква работа свършихте…
Той млъкна, като чу как Ив изруга и възкликна:
— Как така ви се е изплъзнал? Как позволихте да ви преметне един кльощав грозник, дето се движи така, като че има бастун в задника?
Оказа се, че кльощавият грозник има не само бастун в задника, но и очи на гърба. Съмърсет беше преживял Гражданските войни, беше изкарвал прехраната си с дребни кражби и измами и макар че тези времена безвъзвратно бяха отминали, подушваше ченгетата от километри разстояние.
Освен това веднага разбираше, ако някой го следи. Въпрос на принцип беше да се отърве от „опашката“, след което изпита приятно чувство на удовлетворение. Въпреки че Ив беше изпратила ченгетата по петите му — най-вероятно със съгласието на Рурк — това съвсем не означаваше, че трябва да им се остави.
Вярно е, че отдавна не беше в играта, но още беше в добра форма. Въпрос на чест беше да се изплъзне от ченгетата, което изобщо не го затрудни, тъй като по тротоарите се движеха тълпи от минувачи.
Възнамеряваше да използва почивния си ден, като се разходи по Медисън авеню и обиколи магазините, да обядва в някое от любимите си ресторантчета, сетне, ако има настроение, да посети прочута картинна галерия и да се прибере, за да поеме обичайните си задължения.
За нищо на света нямаше да позволи на любопитните и некадърни ченгета да му попречат да се посвети на любимите си забавления.
Фактът, че Ив ще побеснее, като й съобщят, че обектът на наблюдение се е изплъзнал от преследвачите, само подсилваше задоволството му.
Усмихнато надникна през прозореца на стаята, намираща се на третия етаж на малък луксозен хотел, без да бърза взе аварийния асансьор, излезе от хотела, с небрежната походка на английски лорд прекоси улицата и се качи на ескалатора, за да се върне на Медисън авеню.
„Колко наивно е да се мисли, че две смотани ченгета ще успеят да ме проседят“ — помисли си и се усмихна още по-широко.
Отби се в един закрит пазар, разгледа изложените плодове, възмути се от лошото им качество и си каза, че непременно трябва да поръча праскови от парниците на Рурк. Планираше като десерт след вечерята да поднесе мелба с праскови.
Все пак гроздето не изглеждаше толкова лошо, пък и Рурк държеше да се стимулират местните търговци. Дали да не купи половин килограм от бялото и от черното грозде? Взе две чепки, като внимателно ги хвана за дръжките.
Продавачът, който приличаше на буренце, покачено на къси крачка, се втурна към него и заджафка като териер. Беше от азиатски произход и бе „потомствен“ търговец. В продължение на почти цяло столетие членове на неговата фамилия държаха една и съща сергия на този пазар. През последните няколко години със Съмърсет ежеседмично влизаха в словесни двубои, които доставяха удоволствие и на двамата.