Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Краката му се подкосяваха, но все пак се хвърли към Йост. Ушите му бучаха, като че в главата му се въртеше рояк пчели. Реакциите му бяха забавени, имаше усещането, че е потопен в гъст сироп, който възпрепятства движенията му. Вместо да улучи Йост, електрошоковата палка зашемети някакъв турист от Юта, а ужасената му съпруга закрещя за помощ.
Съмърсет, който едва се държеше на краката си, безпомощно наблюдаваше как Йост изчезна зад ъгъла на близката сграда.
Понечи да хукне след него, но му причерня и падна на колене. Усети как някой го подхвана под мишниците и се помъчи да го отблъсне.
— Лошо ли ти е? Призля ли ти? — разтревожено попита продавачът на плодове. Примъкна го до входа на сградата, далеч от краката на минувачите, и побърза да пъхне в джоба му забранената от закона електрошокова палка. — Поседни и си почини, после ще дойдеш с мен.
Въпреки че съзнанието му беше замъглено, Съмърсет позна гласа.
— Да — изфъфли. Езикът му беше подут и той заваляше думите като пияница. — Благодаря.
Когато дойде на себе си, видя, че се намира в складово помещение, задръстено с кашони и щайги, от които се носеше миризмата на презрели банани. Съпругата на продавача — симпатична жена със златиста кожа, поднесе чаша вода към устните му.
Той поклати глава, опитвайки се да прецени по реакциите си какъв опиат е използвал Йост. В кръвта му беше проникнало малко количество транквилант, но и то беше достатъчно да предизвика замайване, прилошаване и чувство за немощ.
— Извинете — каза, като се стараеше да говори отчетливо. — Мога ли да ви помоля за няколко таблетки от „Ранобудник“ или каквито и да било други стимуланти?
— Изглеждате много зле — загрижено каза жената. — Ще повикам линейка.
— Недейте. Имам средно медицинско образование и знам какво ми е необходимо.
Продавачът й прошепна нещо на корейски. Тя въздъхна, подаде му чашата с вода и излезе.
— Съпругата ми ще ти донесе каквото трябва. — Продавачът коленичи и се загледа в изцъклените очи на Съмърсет. Видях човека, който те нападна. Успя да го улучиш, но той май те надви.
— Не е вярно — възрази икономът, сетне изруга и отпусна глава между коленете си, докато замайването му премина.
— Туристът го отнесе вместо онзи тип — продължи продавачът. — Още е в безсъзнание. — Усмихна се и добави: — Ченгетата ще те търсят… а освен това като падна, смачка хубавото ми грозде.
— Гроздето си е мое. Платих си го най-честно и почтено.
Ив навлече якето си, гневно изрита бюрото и се запита дали да съобщи на съпруга си, че предсказанието му се е сбъднало и Съмърсет наистина се е изплъзнал от „опашката“.
„Имам си прекалено много грижи, за да се занимавам с побъркания иконом — помисли си. — Рурк да му бере грижата.“
Понечи да се свърже със съпруга си по видеотелефона, в този момент човекът, който непрекъснато й създаваше проблеми, влезе в канцеларията й.
— Да му се не види, какво търсиш тук? — гневно възкликна тя.
— Повярвайте, лейтенант, само в краен случай бих се осмелил да прекрача прага на това… помещение. — Той се огледа с неприкрито отвращение и не пропусна да забележи мръсното стъкло на прозорчето и паянтовите столове. Презрително изсумтя и добави:
— Но предполагам, че тук се чувствате като у дома си.
Ив го заобиколи и с трясък затвори вратата:
— Изплъзнал ли се от моите хора!
— Принуден съм да живея под един покрив с ченге, но държа през свободното ми време да не ме дебнат полицаи. — Ухили се злобно и почувства как силите му се възвръщат. — Колегите ви са пълни некадърници, лейтенант. Щом толкова държите да ме оскърбявате, като ме поставяте под полицейски надзор, поне изберете по-кадърни хора.
Тя реши да не спори — беше изпратила по петите му най-способните полицейски служители, които вече беше направила на бъз и коприва, задето са го изпуснали от погледа си.
— Ако си дошъл да подадеш оплакване, обърни се към дежурния сержант. Много съм заета.
— Тук съм против волята си, защото е наложително да дам показания. Предпочитам да обсъдя въпроса с вас и да не тревожа Рурк.
— Да го тревожиш ли? — Стомахът й се сви. — Какво се е случило?
Той погледна изпод око паянтовия стол, въздъхна и реши да остане прав. Докато разказваше за случилото се, неволно се възхити от самообладанието й. Слушаше го с присвити очи, които бяха безмилостни като очите на акула.
Като приключи показанията си, в които според него фактите бяха изложени стегнато и подробно, Ив го засипа с въпроси.
Съмърсет се постара да отговори изчерпателно. Да, вярно е, че винаги през почивния си ден отива на този пазар и пазарува от корееца. Да, често наблюдава как пътниците се блъскат, докато се качват или слизат от максиавтобуса, защото движенията им напомнят стъпки от някакъв модернистичен балет.