Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Глупости!
— Не, отговорността наистина е моя. Същото както ти се чувстваш виновен, че убиецът го е нападнал, за да уязви теб. Едва след като и двамата преглътнем чувството за вина, ще бъдем способни да продължим напред. — Понечи да докосне рамото му, но се отказа и пъхна ръка в джоба си. — Не очаквай от него да стори онова, което ти не би направил. Ужасена съм от случилото се тази сутрин, но не отричам, че Съмърсет се е справил блестящо, затова трябва да му простим.
— Враговете ми знаят колко съм привързан към него и че смъртта му ще ме сломи. Както вече споменах, вероятно са замесени в тази мръсна игра заради парите и тръпката от опасността… самият аз в миналото съм участвал в доста нечисти сделки заради парите и тръпката…
Ив изчака секунда и промълви:
— Май в теб се проявява суеверието, характерно за ирландците. Казваш си, че върху главата ти се стоварват нещастия като наказание за греховете ти, така ли?
Рурк неволно се усмихна и се обърна:
— По скоро изпитвам угризения на съвестта, които са резултат от внушенията на католическата религия. Проявяват се най-неочаквано, въпреки че от години не съм стъпвал в църква. Не, не мисля, че плащам за стари грехове. Но все пак миналото ме преследва и трябва веднъж завинаги да залича този етап от живота си.
„Ще го направиш — помисли си тя, — каквото и да ти струва.“
— Усещам, че криеш нещо от мен.
— Ще го споделя с теб едва когато разполагам с факти. Ив, не мисли, че си измамила доверието ми. Обвиних те несправедливо.
— Не ти се сърдя. Пък и имах щастието да присъствам, когато уволни Съмърсет. Предлагам да поизчакаш няколко седмици и да го изгониш, този път наистина.
Той се усмихна и прокара пръст по косата й, сетне извърна очи към асансьора, от който в този момент слязоха икономът и двама цивилни полицаи.
Ив едва чуто въздъхна, като видя погледа, който си размениха двамата — помежду им съществуваше връзка, която тя никога нямаше да проумее.
— Все пак не забравяй геройското му поведение. Поговори с него като мъж с мъж — ще изгладите временните си недоразумения.
— Лейтенант!
— Какво искаш?
— Целуни ме.
— Защо?
— Защото чувствам необходимост.
С престорено нетърпение Ив забели очи, но се изправи на пръсти и леко го целуна по устните:
— Гаражът е оборудван с камери, ето защо това е всичко, което ще получиш. А сега довиждане. Уговорила съм си няколко срещи. Пийбоди!
Тя не издържа и го проследи с поглед, докато той прекоси гаража и се приближи до Съмърсет.
Като се настаниха в колата, помощничката й промърмори:
— Като баща и син са, нали? Хей, хрумна ми, че по тази логика вие сте снаха на господин иконома.
Ив пребледня като платно и притисна длан до стомаха си:
— Престани да дърдориш врели-некипели, че ще повърна.
Семейство Минс бяха настанени в един от по-скромните апартаменти в хотел „Палас“. Просторното помещение беше разделено на спалня и дневна чрез дървена решетка, по която пълзяха увивни растения. Един кът от дневната беше превърнат в работно помещение, а системата за комуникации и компютърът бяха вградени в удобно бюро, за по-голямо удобство на бизнесмените, разполагащи с достатъчно средства да си позволят този апартамент.
Когато Ив влезе в апартамента, завари Минс да работи на компютъра, а до него стоеше кана с кафе.
— Здравейте, лейтенант. Съвсем бях забравил за посещението ви.
— Благодаря, че се съгласихте да ми приемете.
— Моля, моля, за мен е удоволствие. — Той се огледа и сякаш едва сега се върна към действителността. — Извинете, но когато работата ме погълне, забравям къде се намирам. Горкичката Мини е вдигнала ръце от мен. Май спомена, че отива да пазарува или пък ще посети някакъв козметичен салон. Желаете ли да разговаряте и с нея?
— Не се притеснявайте, мога да дойда и друг път.
— Позволете да ви предложа нещо… кафето може би е още топло. Доколкото си спомням, Мини остави каната на бюрото ми, преди да излезе.
— Благодаря, с удоволствие ще изпия чаша кафе — каза Ив, защото смяташе, че така ще изглежда, сякаш посещението й е приятелска визита. Докато Минс се суетеше с чашите, тя седна на един от красивите столове.
— А вие желаете ли чаша кафе, полицай? — обърна се той към Пийбоди.
— Да, ако не ви затруднява.
— Съвсем не, съвсем не. Хотелът е прекрасен — имаш под ръка всичко необходимо. Признавам, че бях доста скептично настроен, когато Магда сподели с мен идеята си да устрои търга в балната зала на „Палас“, но сега съм на друго мнение.