Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Обясни, че Йост го е нападнал в гръб, и го описа доста подробно. Бил с перука с късо подстригана светлоруса коса и носел светлосив шлифер, въпреки че е топло за връхна дреха. С известна гордост сподели как електрошоковата палка е улучила Йост в рамото и той е изпуснал спринцовката, преди да инжектира цялата доза опиат.
Сведе поглед, докато обясняваше, че зарядът е попаднал в гърдите на някакъв турист, но човекът вече се бил възстановил, пък и се бил отървал само с няколко драскотини.
— Някой знае ли, че си носел незаконно оръжие?
— Само продавачът на плодове. Излъгах патрулиращия дроид, че Йост се е опитал да ме зашемети с електрошоковата палка, но зарядът е попаднал в гърдите на нещастния турист от Юта. Все пак дадох на съпругата на туриста визитната ми картичка и обещах да поема разходите за лечението му. Това бе най-малкото, с което можех да се отплатя за причинените неприятности.
— Много си загрижен за чуждите хора, а не позволяваш на служителите ми да си вършат работата. Ако не им се беше изплъзнал, Йост вече щеше да бъде в ръцете ни.
— Може би. — Съмърсет я изгледа отвисоко и добави: — Ако бяхте така любезна да споделите с мен плановете си, вместо да пускате по следите ми преследвачи, вероятно щях да се съглася да ви сътруднича.
— Дрън-дрън!
— Имате право. Така или иначе до подобен разговор не се стигна. Гордея се с факта, че успях да се защитя и създадох доста неприятности на престъпника, без да претърпя материални загуби, ако не се смята смачканото грозде, за което платих безбожна цена.
— Нима мислиш, че това е игра на стражари и апаши?
Изражението му стана сериозно:
— Не, лейтенант, иначе нямаше да бъда тук. Но както виждате, доброволно се явих в полицията, за да дам показания. Надявам се, че информацията ще подпомогне разследването.
— Ще подпомогнеш разследването, ако си седнеш на кльощавия задник, докато уредя патрулна кола да те закара до вкъщи.
— Отказвам да пътувам с полицейски автомобил!
— Нямаш думата по въпроса! Ясно е, че си сред набелязаните жертви на убиеца. Имам си прекалено много неприятности, за да се тревожа и за теб. От този момент ще се подчиняваш на заповедите ми или ще…
Тя млъкна, защото вратата рязко се отвори и Рурк влетя в канцеларията.
— Заповядай, влез, не си прави труда да чукаш — подхвърли му язвително. — Чувствай се като у дома си.
— Ив! — промълви той и докосна рамото й, по погледът му беше прикован към лицето на Съмърсет. — Как си, приятелю?
— Чувствам се отлично — отговори икономът и внезапно изпита чувство за вина. Трябваше да се досети, че Рурк ще научи за инцидента секунди след случилото се. — Дойдох да дам показания. Възнамерявах да ти се обадя, като се прибера у дома.
— Нима? — промърмори Рурк. — Един от медиците, който е пристигнал с линейката на местопроизшествието, те е познал, докато си проверявал пулса на някакъв ранен турист. Той ми съобщи какво се е случило.
— Извинявай. Не исках да те тревожа излишно. Както виждаш, невредим съм.
— Нима си въобразяваш, че ще търпя подобно поведение? — Рурк говореше тихо, но Ив долавяше гневните нотки в гласа му и знаеше, че съпругът й всеки момент ще избухне.
— Не прави от мухата слон. Опасността премина.
Ив вдигна вежди и боязливо погледна съпруга си, очаквайки гневната му реакция. Проклетият иконом говореше като търпелив баща, който поучава непослушното си дете.
— Имаш право — за теб опасността премина. Излизаш в отпуска. Уредих да прекараш две седмици в хижата в Швейцарските Алпи. Винаги си казвал, че обожаваш планинския пейзаж.
— Моментът не е подходящ да излизам в отпуска. Все пак благодаря за предложението.
— Стегни си багажа. Самолетът излита след един час.
— Няма да замина.
— Държа незабавно да напуснеш града. Ако ти е скучно сам в хижата, избери друго място.
— Нямам намерение да заминавам.
— Майната ти! Уволнен си!
— Добре. Ще събера личните си вещи и ще отседна в хотел, докато…
— Млъкнете! И двамата млъкнете! — Ив ожесточено задърпа косата си. — Ама че късмет — най-сетне доживях господин икономът да си подаде оставката, а нямам време да се зарадвам. А ти какво очакваш? — гневно се обърна към съпруга си. — Нима си въобразяваш, че тъкмо когато имаш най-много неприятности и животът ти е в опасност, този тук ще подвие опашка и ще замине за Швейцария да пее тиролски песни из планините?
— Ив, ти най-добре разбираш защо Съмърсет трябва да напусне града. За пръв път Йост е допуснал сериозно грешка и е позволил жертвата да му се изплъзне. Вероятно е разгневен, репутацията му е поставена под въпрос. Няма да се успокои, докато не изпълни задачата си.