Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Не, сладките му приказки нито за миг не ме заблудиха, но Магда се хвана на въдицата. Обожава го, въпреки неприятностите, които Винс непрекъснато й създава. Беше на върха на щастието, когато той пожела да работи за организирането на търга. Отначало изглеждаше, че Винс наистина се е променил, после неплатените му сметки отново започнаха да се трупат. Бях помолил да ги изпращат на мен, за да пощадя Магда. Разговарях с него и платих дълговете му. Когато историята се повтори, отново проведох разговор с него и отново покрих задълженията му. Накрая го заплаших, че ще разкажа всичко на майка му. Той изпадна в истерия, разплака се и обеща, че повече няма да се повтори.
— Кога се случи това?
— Малко преди да предприемем пътуването до тук. Откакто сме в Ню Йорк, поведението на Винс е безупречно, но… — Той погледна монитора и добави: — Днес отново пристигнаха неплатени сметки. Търпението ми вече се изчерпа.
— Спомняте ли си дали някои от разходите му, които сте покрили, са били за билети до Париж и до планетата Делта?
— Разбира се — често пътуваше и в едната, и в другата посока — има приятели във Франция и на Делта. Не одобрявам дружбата му с тях, въпреки че и двамата са от добри семейства. Струват ми се прекалено самонадеяни и разюздани. Винс винаги затъва в дългове, когато е в компанията на Доминик II Нейпълс или на Майкъл Джерад.
— Господин Минс, разрешете да прегледам сметките, които сте получили тази сутрин.
— Лейтенант, не споделям тази информация дори със съпругата си. Искате от мен да измамя оказаното ми доверие.
— Грешите, искам да ви помогна да запазите доверието на вашата приятелка и клиентка. — Тя се изправи. — След като толкова добре познавате Винс, смятате ли го за способен да причини зло на майка си заради материална облага?
— Да й причини физическо нараняване ли? Изключено!
— Съществуват по-ужасни начини да причиниш зло някому.
Той зяпна от изумление, сетне стисна клепачи и едва чуто промълви:
— Да, имате право. Боя се, че той е способен на онова, за което намеквате. Знам, че посвоему обича майка си и много е привързан към нея, но… Елате, ще ви покажа сведенията.
За броени секунди Ив видя онова, което я интересуваше:
— Един милион долара, дължими на „Нейпълс Комюникейшънс“.
— Ужас! — въздъхна Минс, който надничаше иззад рамото й. — Подобна сложна система изобщо не му е необходима. Бог знае защо я е поръчал.
— А аз знам — усмихна се Ив.
Когато се качиха на асансьора, за да отидат на етажа, на който се намираше апартаментът на Лейн, Пийбоди попита:
— Вярвате ли, че той ще удържи на думата си и няма да каже на Магда или на сина й за посещението ви?
— Поне известно време няма да изплюе камъчето. Тъкмо ще имаме възможност да се доберем до скъпия Винс и до приятелчетата му.
— Няма по-долно престъпление от това да измамиш собствената си майка.
— Според мен убийството е още по-тежко престъпление.
Преминаха по тихия коридор, спряха пред лакираната двойна врата и Пийбоди позвъни. Отвори им самият Винс.
Беше бос, носеше тънък пуловер и спортен панталон, а на ръката му имаше скъп часовник. Като видя посетителките, широко се усмихна:
— Ив, колко се радвам, че отново те виждам! Всъщност ако си дошла по работа, може би трябва да те наричам лейтенант.
— Тук съм, за да обсъдим някои подробности около организацията на търга, затова сам реши как ще се обръщаш към мен.
Той се засмя и ги покани да влязат, като не преставаше да говори:
— Поласкан съм от интереса ти към охраната на търга. Дано най-сетне майка ми да се успокои. Моля, седнете, разположете се удобно. Лайза, имаме гости!
Ив забеляза, че този апартамент е много по-луксозен от стаята на семейство Минс. Встрани от дневната се намираше обширна трапезария. Полилеите бяха кристални, в единия ъгъл стоеше бяло пиано. Към втория етаж водеше вита стълба. Лайза величествено слезе по стъпалата. Беше ослепително красива в снежнобелия гащеризон, прилепнал към закръгленото й тяло. Диамантите, които украсяваха обиците, гривните и огърлицата й, очевидно не бяха изкуствени. „Колко ли са ти стрували тези украшения, Вини?“ — запита се Ив.
— Здравейте. — Лайза престорено се усмихна и оправи прическата си.
— Извинете, че ви се натрапихме — учтиво каза Ив. — Налага се да обсъдя с Винс някои подробности. Шефовете ми искат да са сигурни, че няма да възникнат непредвидени… неприятности по време на търга.
Лайза се постара да потисне прозявката си и заяви:
— Ще си отдъхна, когато мероприятието приключи. До гуша ми дойде да слушам само за разпродажбата на вещите на госпожица Лейн!