Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Както и да е, аз смятам, че мястото, където се намирам сега, е нещо като капсула във времето или… — друга пауза. Въздишка. След което: — Вижте, има милиарди вселени, състоящи се от милиарди реалности. Това е нещо, което разбрах, след като ме върнаха от малката ми ваканция в Кънектикът (както се изрази скапаният ки’-дам). Мазен кучи син!
Роланд си каза, че в гласа на Бротиган се усеща омраза, което беше добре. Омразата можеше да послужи за много неща.
— Тези реалности са като зала с огледала, където няма и две отражения, които да са еднакви. По-късно мога да се върна към този образ — сега не му е времето. Това, което искам да разберете сега — или просто да приемете, — е, че реалността е органична, че реалността е жива. Тя е нещо като мускул. Действията на Шийми са своеобразна умствена спринцовка, забиваща се в този мускул. Сравнявам го с игла, защото наистина е…
— Морк — измърмори Еди.
— Шшшт! — сръга го Сузана.
— … специален — завърши Бротиган.
(Роланд се замисли дали да върнат лентата назад, за да чуят дали не са пропуснали нещо, но после реши, че сигурно не е толкова важно.)
— Това място е извън времето и извън реалността. Предполагам, че знаете съвсем малко за функциите на Тъмната кула, ала разбирате обединяващата й роля. Е, мислете си за Джинджифиловата къща като за един балкон от Кулата; когато дойдем тук, ние хем сме извън Кулата, хем продължаваме да сме свързани с нея. Това е реално място — достатъчно реално, защото когато се връщам оттам, ръцете ми лепнат от бонбоните — но само Шийми Руиз има достъп до него. И след като сме тук, значи той иска да е така. Питам се, Роланд, дали ти или твоите приятели сте подозирали на какво е способен той, когато сте го срещнали в Меджис?
Стрелеца се пресегна и натисна бутона „STOP“.
— Знаехме, че е… странен — рече той на останалите. Понякога Кътбърт казваше: „Какво му има на това момче? Кожата ми настръхва от него!“ После го видяхме в Гилеад — беше заедно с мулето си Капи. Твърдеше, че ни е последвал, но тогава се случиха толкова много неща, че едно слугинче от Меджис — не особено умно, но пък все засмяно и отзивчиво — беше последната ни грижа.
— Телепортирал се е, нали? — попита Джейк.
Неговият дин, който изобщо не беше чувал тази дума, веднага кимна.
— Поне за част от разстоянието — как иначе е прекосил река Ксей? Имаше само един мост, изплетен от въжета, и Алан го преряза, след като минахме на другия бряг. Гледахме как се сгромолясва във водата триста метра под нас.
— Ами ако е заобиколил? — полюбопитства Джейк.
— В такъв случай — отвърна Стрелеца — е удължил пътя си с шест хиляди колела.
Сузана подсвирна.
Еди изчака да види дали неговият дин ще каже още нещо. Когато се увери в противното, младият мъж се наведе и включи магнетофона. Измореният глас на Тед отново изпълни пространството на пещерата:
— Шийми е телепорт. Самият Динки е бъдновидец… освен другите си таланти. За съжаление много улици от бъдещето са затворени за него. Ако се чудите дали младият сай Ърншоу знае как ще се развият нещата, отговорът е „не“.
Както и да е, значи говорех за тази подкожна дупчица в живата тъкан на реалността… балконът на стената на Тъмната кула… тази Джинджифилова къща. Едно реално съществуващо място, колкото и да е трудно да се повярва. Тук ще складираме оръжията и лагерното оборудване, които възнамеряваме да ви оставим в една от пещерите от другата страна на Стийк-тет и тук направих записа, който слушате. Когато напуснах стаята си с тази старомодна, но дяволски ценна машинка под мишница, беше 10:14 сутринта, АССВ — Алгул-Сиентово стандартно време. Когато се върна, пак ще е 10:14 сутринта. Без значение колко стоя тук. И това е само един от плюсовете на Джинджифиловата къща.
Трябва да осъзнаете — сигурно старият приятел на Шийми вече го е разбрал, — че ние сме трима бунтари в общност, посветена на идеята да изпълни мисията си на всяка цена, дори и това да означава края на света… и колкото по-скоро, толкова по-добре. Имаме изключително ценни таланти и обединени сме още по-могъщи, ала ако Прентис или Финли о’ Тего-той е шефът на охраната на „Алгул Сиенто“ — открият какво възнамеряваме да сторим, Динки ще се превърне в храна за червеите още преди да се мръкне. Както и Шийми. Навярно аз ще остана жив по-дълго време поради причини, които ще ви изясня по-нататък, но ако Пимли Прентис разбере, че се опитваме да въвлечем истински стрелец в неговите дела — стрелец, който вече е видял сметката на повече от пет дузини Зелени плащове недалеч от тук, — дори моят живот няма да е в безопасност. — Кратка пауза. — Което няма да е голяма загуба.