Тъмната кула

Ако имате една или две цигари в повече, никой няма да бъде по-мил към вас — или по-ласкателен — от морк, който иска да запали. Дайте му обаче цигарата и той веднага ще изчезне.

Повечето морки — деветдесет и девет от сто — дори нямаше да забавят крачка, ако чуят някой да плаче зад затворена врата. Динки почукал и попитал дали може да влезе, въпреки че бил съвсем отскоро тук и се чувствал доста объркан (освен това се притеснявал дали нямало да го накажат за убийството на предишния му шеф, но това е история за друг ден).

А сега да погледнем на нещата от гледната точка на Шийми. Деветдесет и девет от сто морки биха отговорили на подобен въпрос с „Разкарай се!“ или дори „Върви на майната си!“. Защо, сигурно се питате вие. Защото ние прекрасно съзнаваме, че сме различни от повечето хора, а повечето хора мразят онези, които са различни от тях. Неандерталците едва ли са се зарадвали особено на първите кроманьонци в поселището им. Морките не обичат да ги хващат със свален гард.

Пауза. Ролката се въртеше. И четиримата усещаха замислеността на Бротиган.

— Не, не е точно така — каза накрая възрастният мъж. — Това, което морките не харесват, е да не ги виждат, когато са емоционално уязвими. Ядосани, щастливи, избухнали в плач или истеричен смях… Все едно вие да отидете на някое опасно място без оръжията си.

Дълго време бях съвсем сам. Бях един морк, който не бе чак такъв голям егоист, независимо дали това ми харесваше или не. После се появи Шийми, който бе достатъчно смел да приеме утеха, ако някой му предложеше. И Динк, който искаше да помогне. Повечето морки са егоистични интроверти, които се правят на корави индивидуалисти — искат светът да ги възприема като герои от типа на Дан’л Буун46, — и персоналът на „Синия рай“ е много доволен, повярвайте ми. Най-лесна за управление е тази общност, която отрича самата идея за общност. Сега разбирате ли защо бях привлечен от Шийми и Динки, и какъв късмет извадих, че ги открих?

Ръката на Сузана намери тази на Еди. Той я пое и пръстите му стиснаха нежно дланта й.

— Шийми се страхуваше от тъмното — продължи Тед. — Отрепките — наричам всичките отрепки, въпреки че тук работят не само кан-той, но и тахийни и хора — имат сума ти тестове за проверка на психичния потенциал, но не бяха загрели, че сред Разрушителите им има един малоумен, който просто се бои от мрака. Много лош късмет за тях.

Динки веднага разбрал каква е работата и разрешил проблема, като взел да разказва на Шийми най-различни истории. Започнал с вълшебните приказки — една от тях била „Хензел и Гре-тел“. Изплашеният момък бил очарован от идеята за къщичка от сладкиши и заразпитвал Динки за повече подробности. Виждате, че на практика Динк е измислил шоколадовите столове със седалки от сини бонбони, парапета от захарна тръстика и сводовете от дъвчащи бонбони. За известно време имало втори етаж — там били леглата на Трите мечета, — но Шийми не бил особено впечатлен от приказката за тях, ето защо, когато Джинджифиловата къща се изплъзнала от съзнанието му, вторият етаж… — Тед Бротиган се изхили — ами, стана жертва на мислояди.