След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Хенри ахна.
Софи се осмели да срещне шокирания му поглед.
— Да, имам дете. Незаконно дете… момиченце на име Едуина Жаклин О’Нийл, която обичам от все сърце.
— Господи — каза Хенри. — И лицето му почервеня от гняв. Очите му се разшириха разбиращо. — Деланза? Той ли е бащата? Копеле такова!
Софи възкликна, хващайки ръката му.
— Моля ви, не мога да ви кажа кой е бащата на Едуина, не мога!
Но знаеше, че той знае, че не може да е някой друг. И осъзнаваше, че останалата част от обществото ще реагира като него, когато узнае за съществуването на Едуина.
Хенри кимна със стисната уста, с изправени и сковани рамене.
— Разбирам.
— Как бихте могъл? Когато и аз не съм сигурна какво да правя? — запита Софи почти шепнешком.
Още не беше мислила за това. Трябваше да се съобрази с много неща, преди да разкрие пред света кой е бащата на Едуина. Най-добре би било, мислеше тя, първо, да се постигне споразумение с Едуард дали да оповестяват неговото бащинство. Но този разговор не можеше да се състои, докато тя продължаваше да се крие от него. Софи погледна Хенри, чувстваше се изгубена, самотна, смазана.
— Хенри, обичам я. Няма да се откажа от нея. Никакъв компромис не е възможен от моя страна. Скарах се с майка си… няма да се върна.
— Сега вече разбирам — изрече бавно Хенри.
Тя го погледна, търсейки сигнали за отхвърляне и неодобрение, но видя само тъга.
— Вие сте шокиран и имате право. Но… ще продължите ли да ме представлявате?
— Софи, аз съм ваш приятел. Разбира се, че ще продължа да ви представлявам… и да ви помагам с всичко, каквото мога.
Софи го погледна с безмълвна признателност. Хенри й подаде кърпичка.
Той я хвана под ръка и двамата продължиха да вървят, вече мълчаливо. След още една пресечка стигнаха Юниън Скуеър. Хенри я поведе към една празна пейка и двамата седнаха, а идването им разпръсна облак гълъби. Той се извърна към нея и коленете им се докоснаха. Той се изкашля.
Софи стисна омачканата кърпичка.
— Сигурна съм, че Пол няма да ме остави без средства — каза тя едновременно с отчаяние и надежда.
— Аз няма да ви оставя да гладувате, Софи. Нима не знаете това?
— Толкова сте любезен — прошепна тя.
— Това е нещо повече от любезност. — Той изглеждаше неловко. — Не го ли знаехте вече?
Тя замря.
Лицето му бе почервеняло.
— Аз съм много привързан към вас, Софи.
Софи го погледна смаяна.
Той сякаш усети, че й дължи обяснение.
— Нали знаете, преди две лета дойдох в Нюпорт Бийч да се запозная с вас… поради съвсем неуместни причини. Но днес се водя от уместни причини… Тогава се надявах да се оженя за вас. Леля ми ме насърчаваше заради вашата зестра. Но когато се запознах с вас, ми се сторихте едновременно прелестна и омайваща. Дори въпреки че майка ви отначало успя да ме отклони от вас.
Софи го погледна.
— Тя… го е направила?
— Да, направи го. Наговори ми много обезкуражаващи неща. Но вие сте една от най-искрените и най-милите жени, които някога съм виждал… и най-смелата. Бих искал да се оженя за вас, Софи. Не поради неуместни причини… а точно заради което трябва. — Той бе станал червен като цвекло. — Отдавна съм привързан към вас. Всъщност много повече от привързан. Не бива да се учудвате.
— Хенри… не знаех.
— Знам. Вие виждахте само него.
Софи не каза нищо, защото той беше прав. Тя помисли за Едуард, изпълнена с тъга. Запита се дали това ще бъде единственият й шанс да бъде обичана.
Хенри каза с нисък глас:
— Никога преди не съм казвал подобни неща на жена. Не мога да понеса да страдате. Не бива да останете сама. Имате нужда от съпруг, а дъщеря ви има нужда от баща.
С голямо усилие Софи отпъди образа на Едуард. Хвана ръцете на Хенри.
— Не знам какво да кажа. Така съм развълнувана, че нямам думи.
— Кажете да. Ще станете ли моя жена, Софи? Знам, че още не познавам Едуина, но ще бъда добър баща. Никога няма да изправям миналото срещу нея… или срещу вас.
Софи инстинктивно съзнаваше, че Хенри ще бъде добър баща… и че ще бъде добър съпруг. Щеше да бъде лоялен, привързан, мил и верен. Тя затвори очи, пронизвана от тъга и копнеж. Как да се омъжи за него, когато обича друг? Но копнееше за свой собствен дом, за мъж, когото да обича, за мъж, който да я обича.
— Предложението ви ме смайва, Хенри. Моля ви, дайте ми малко време.
Той кимна сериозно.
Софи не можеше да пропусне годежния прием на Лиза. Не беше се връщала в къщата, откакто бе говорила с Бенджамин и бе избягала, когато бе разбрала, че и той одобрява плановете на Сюзан. Тази седмица тя бе толкова потънала в собствените си проблеми и в грижите за Едуина, че почти не се бе сетила за сестра си. Лиза сигурно е на нокти, помисли си Софи.