Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Разкарай се оттук, Фюри. Не си въоръжен.
— Бих могъл да бъда. — Той погледна към бюрото, където върху учебниците лежаха два ножа. — Само след миг.
— Върви. — Зи оголи кучешките си зъби. — Тук не си от помощ.
Първите звуци от битката се разнесоха нагоре по стълбите в комбинация със серии от стонове и ругатни.
Близнакът му отиде да защитава расата им, а Фюри го наблюдаваше. После се дематериализира от спалнята на Леш, за да се озове пред бюрото си в тренировъчния център.
30.
— Трябва да си починеш — обърна се Кормия към Бела, когато тя отново се прозя.
Фриц току-що беше отнесъл чиниите от Първото хранене.
Бела беше яла пържола и картофено пюре, а за десерт — шоколадов сладолед. Кормия яде картофи… и малко от сладоледа.
А си беше мислила, че «М&М» са превъзходни.
Бела потъна още по-дълбоко във възглавниците си.
— Знаеш ли, мисля, че си права. Уморена съм. Може да довършим предаванията по-късно тази вечер.
— Звучи чудесно. — Кормия стана от леглото. — Имаш ли нужда от нещо?
— Не. — Очите на Бела се затвориха. — Преди да си тръгнеш, кажи ми от какво са изработени тези свещи. Невероятно успокояващи са.
Жената изглеждаше ужасно бледа върху бялата калъфка на възглавницата.
— Направени са от свещени съставки от Другата страна. Свещени и лечебни. Билки и цветя, смесени с вода от фонтана на Скрайб Върджин.
— Знаех си, че е нещо специално.
— Няма да съм далече — рече Кормия.
— Което е добре.
Кормия излезе от стаята и се постара да затвори вратата тихо.
— Госпожо?
Погледна зад себе си.
— Фриц? Мислех, че си отнесъл подносите.
— Направих го. — Той вдигна букета, който държеше. — Трябваше да донеса това.
— Какви прекрасни цветя!
— За дневната на втория етаж са. — Той измъкна една бледолилава роза. — Тази е за вас, господарке.
— О, виж ти, благодаря. — Тя поднесе нежните й листенца към носа си. — О, колко прекрасно.
Кормия подскочи, когато нещо се отърка в крака й.
После се наведе и прекара ръка по черния коприненомек гръб на котарака.
— Здравей, Бу.
Котаракът измърка и се притисна в нея, а изненадващо силното му тяло я помести.
— Обичаш ли рози? — попита тя и поднесе цветето към него.
Бу тръсна глава и побутна свободната й ръка, като настояваше за още внимание.
— Обожавам този котарак.
— И той ви обожава — каза Фриц и после се поколеба. — Ако позволите…
— Какво има?
— Господарят Фюри е долу в офиса си в тренировъчния център и мисля, че малко компания ще му се отрази добре. Може би вие…
Котаракът измяука силно и изприпка по посока на главното стълбище, махайки с опашка. Изглеждаше така, все едно, ако имаше ръце, би сочил надолу към фоайето.
Икономът се засмя.
— Мисля, че негово височество Бу е съгласен.
Котаракът измяука отново.
Кормия стисна здраво дръжката на розата. Може би идеята беше добра. Трябваше да каже на Примейла, че си тръгва.
— Бих се радвала да видя негова светлост, но сигурен ли си, че сега е…
— Но да, разбира се! Ще ви отведа при него.
Икономът отиде забързано до дневната и се върна почти незабавно. Походката му беше бодра, а лицето му сияеше, като че вършеше много приятна задача.
— Хайде, да тръгваме, господарке.
Бу измяука отново, тръгна пред тях надолу по стълбите и после наляво към облицованата в черно врата, скрита в ъгъла. Икономът набра кода върху панел с изписани върху него цифри и отвори вратата, която се оказа стоманена и с дебелина петнайсет сантиметра. Кормия последва Фриц по няколкото стъпала надолу… и се озова в тунел, който изглеждаше безкраен и в двете посоки.
Огледа се наоколо и придърпа яката на робата си по-високо. Беше странно да чувства клаустрофобия насред такова голямо пространство, но беше напълно наясно, че се намира в капан под земята.
— Между другото, кодът е 1914 — съобщи икономът, докато затваряше вратата зад гърба им, а после провери дали ключалката е щракнала добре. — Това е годината на построяване. Трябва да въвеждате кода върху тези панели, за да преминавате през всяка от вратите по пътя. Тунелът е изработен от бетон и стомана и заварен в краищата си. Всичко се контролира от охранителната система. Има камери — той посочи към тавана — и други устройства за следене. В безопасност сте, както ако бяхте на земята в самата къща.
— Благодаря — усмихна се тя. — Почувствах се… малко притеснена.
— Напълно разбираемо, мадам.