Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Като се изключеха местата, на които бяха извършени убийствата, в цялата къща нищо не беше докоснато. Нищо не беше откраднато.
Върнаха се обратно на долния етаж и Зейдист бързо огледа телата, докато Фюри провери главното табло на охранителната система, намиращо се до гаража.
Когато свърши, се върна обратно при близнака си.
— Огледах алармите. Нито една не се е задействала, нито е имало пробив в системата поради токов удар.
— Портфейлът на мъжа липсва — отговори Зи, — но часовникът е още на китката му. Диамантеният пръстен на жената е на пръста иМ, а обиците са на ушите иМ.
Фюри сложи ръце на кръста си и поклати глава.
— Две нападения, тук и в клиниката. И в двата случая без плячкосване.
— Поне знаем как са открили това място. Имам предвид, че след като Леш е бил отвлечен, са го измъчвали, докато не е проговорил. Това е единственият възможен начин. Едва ли е имал лична карта у себе си, когато е бил откаран в клиниката, така че адресът е излязъл от собствената му уста.
Фюри огледа картините по стените.
— Тук нещо не е наред. Обикновено плячкосват.
— Но като се има предвид, че са взели портфейла на бащата, истинското състояние е в банката. Ако се доберат до сметките, това ще е по-чистият начин за обир.
— Но защо ще оставят всичко това?
— Къде сте? — прокънтя гласът на Рейдж от фоайето.
— Тук вътре — извика Зи.
— Трябва веднага да уведомим другите семейства от глимерата — каза Фюри. — Ако Леш е дал собствения си адрес, само Бог знае какво още са измъкнали от него. Изтеклата информация може да е с безпрецедентни последствия.
Бъч и Рейдж влязоха в помещението и ченгето поклати глава.
— Боже, това ме връща обратно в отдел «Убийства».
— Погледни само — въздъхна Холивуд.
— Знаем ли как са проникнали? — попита Бъч, като обикаляше около масата.
— Не, но да огледаме къщата още веднъж — отговори Фюри. — Просто не мога да повярвам, че са влезли през предната врата.
Когато четиримата се качиха горе в стаята на Леш, всички до един поклатиха глави.
Фюри се огледа наоколо, а мозъкът му не спираше да работи.
— Трябва да предупредим останалите.
— Вижте това — промърмори Зи и кимна към прозореца.
На алеята пред къщата спря кола. После още една. После — трета.
— Ето ги твоите мародери — каза братът.
— Мръсници — просъска Рейдж с мрачна усмивка. — Но поне са избрали подходящ момент. Трябва да изразходвам калориите от вечерята.
— И ще бъде ужасно грубо да не ги поздравим на вратата — изръмжа Бъч.
По навик Фюри посегна да отвори якето си, но после се сети, че нямаше пистолети и кинжали.
Моментът беше неловък и никой не го поглеждаше, затова той каза:
— Ще се върна в имението и ще се свържа със семействата от глимерата. И ще уведомя Рот за случващото се.
Другите трима кимнаха и се втурнаха към стълбите.
Докато тичаха надолу да посрещнат лесърите, Фюри огледа стаята още веднъж с мисълта как би му се искало да бъде с останалите и да избива проклетниците, сторили това.
В съзнанието му Магьосника го погледна право в лицето.
Няма да се бият редом с теб, защото не могат да ти вярват. Воините не искат да бъдат подкрепяни от такъв, на когото нямат доверие. Приеми го, приятел, с тези ти задължения се приключи. Въпросът е колко време ще ти отнеме да се провалиш и пред Избраниците?
Точно когато Фюри се канеше да се дематериализира, той се намръщи.
В другия край на стаята, на месинговата топка на едно от чекмеджетата на скрина, имаше петно.
Той се приближи, за да огледа по-добре. Беше тъмнокафяво… Засъхнала кръв.
Когато отвори чекмеджето, по предметите вътре имаше кървави отпечатъци. По часовника, носен от Леш преди преобразяването, имаше петна, имаше такива и по верижката с диаманти и масивните обици. Очевидно нещо беше взето оттук, но защо един лесър би оставил всички тези скъпи неща? Беше трудно да си представи, че задигнатото от него е било по-скъпо от всички тези диаманти и същевременно се е побирало в такова малко пространство.
Фюри хвърли поглед към лаптопа и айпода… и към десетките други чекмеджета в стаята, разположени между бюрото и нощното шкафче. Всички бяха добре затворени.
— Трябва да си вървиш.
Фюри се обърна. Зи стоеше на прага с оръжие в ръка.