Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
— Благодаря за информацията — каза той, — но скоро Де Куинси няма да бъде заплаха за нас. Нито пък механичните му чудовища.
Очите на Мортмейн се разшириха.
— Нима Клейвът ще нападне Магистъра още тази нощ?
— Боже — каза Уил, — знаете всички термини, наистина. Много неприятна черта за мундан — той се усмихна мило.
— А, имате предвид, че няма да ми кажете — каза Мортмейн със съжаление. — Е, разбираемо. Но искам да ви помоля още нещо, преди да си тръгна. Трябва да предупредите Анклава, че Де Куинси има на свое разположение стотици механични същества. Цяла армия. В мига, в който Сестрите на мрака завършат заклинанието си, тази армия ще се надигне и ще се присъедини към него. Ако Анклавът иска да го победи, ще е добре да се направи така, че армията да не се надигне. Иначе победата би била почти невъзможна.
Теса погледна Уил ужасено. Не можа да се сдържи. Лицата на момчетата обаче останаха безизразни. Най-накрая Джем попита:
— Имате ли представа за точното местонахождение на Сестрите на мрака, освен това, че са в Хайгейт.
Мортмейн кимна.
— Разбира се — рече той и каза точния адрес, с улицата и номера.
Уил кимна.
— Добре. Със сигурност ще обмислим всичко това. Благодаря ви.
— Наистина — каза Джем, — лека вечер, господин Мортмейн.
— Но… — Мортмейн изглеждаше смаян. — Няма ли да направите нещо?
— Казах, че ще го обмислим — отговори Уил. — А вие, господин Мортмейн, приличате на човек, който има друга работа.
— Моля? — Мортмейн погледна към вечерното си облекло и се засмя. — Всъщност, да, предполагам, че сте прав. Но… нали разбирате, че ако Магистърът разбере какво съм ви казал, животът ми ще е в опасност.
— Тогава — предложи Джем, — може би е настъпило време да отидете някъде на екскурзия. Чувал съм например, че по това време на годината Италия е много приятно място.
Мортмейн погледна първо Уил, после Джем, а накрая отново Уил и сякаш се предаде. Раменете му се отпуснаха. Той погледна към Теса:
— Ако може да предадете моите извинения на брат си…
— Не мисля, че ще мога — каза Теса, — но все пак, благодаря ви, господин Мортмейн.
След дълга пауза той кимна, сетне си тръгна. Тримата го гледаха как влиза обратно в каретата си. Звукът от конските подкови огласи двора, докато излизаше от пределите на Института.
— Какво смятате да правите сега? — попита Теса в мига, в който каретата се скри от погледа им. — Относно Сестрите на мрака?
— Отиваме да ги заловим, разбира се — каза Уил. Очите му светеха като брилянти от вълнение.
— Но… няма ли да е по-добре първо да предупредим Хенри, Шарлот и останалите…
— Как? — Уил успя да произнесе дори тази дума саркастично. — Сигурно бихме могли да пратим Томас да предупреди Анклава, но няма гаранция, че ще стигне навреме. Ако Сестрите успеят да вдъхнат живот на армията, той просто ще попадне в месомелачката. Не, трябва да се оправим с тях сами. Убих едната преди. Заедно с Джем ще трябва да можем да се справим и с двете.
— Но Мортмейн може и да греши — каза Теса. — Разполагате само с думата му. Може да ни е подал невярна информация.
— Може — призна Джем, — но представи си, че говори истината? И не го послушаме? Последиците за Анклава ще са фатални. Ще бъде напълно унищожен.
Сърцето на Теса се сви, когато осъзна, че е прав.
— Може би мога да помогна. Изправяла съм се вече срещу Сестрите. Ако ви придружа…
— Не! — каза Уил. — Изключено. Имаме малко време за подготовка и трябва да се доверим на бойния си опит. А ти нямаш такъв.
— Изправих се срещу Де Куинси на тържеството…
— Казах не! — тонът на Уил не търпеше възражение. Теса погледна към Джем, но той само сви рамене извинително, сякаш казваше, че съжалява за факта, че Уил е прав.
Тя отново погледна Уил.
— Ами Бодицея?
За миг тя помисли, че е забравил какво й е казал в библиотеката. След това слаба усмивка изви устните му, сякаш се мъчеше да я сподави.
— Един ден ще бъдеш Бодицея, Теса, но не и тази вечер.
Той се обърна към Джем.
— Трябва да кажем на Томас да подготви каретата. Хайгейт не е близо. Трябва да тръгваме.
Нощта се бе спуснала над града, когато Уил и Джем застанаха до каретата, готови да потеглят. Томас за последно проверяваше хамутите на конете, докато Уил, чието стили светеше като бяла мълния в тъмнината, изрисува руна върху голата ръка на Джем. След като бе изказала неодобрението си, Теса стоеше на стълбите и ги наблюдаваше. Усети как стомахът й се сви.
След като се увери, че хамутите са добре закрепени, Томас се обърна и се изкачи бързо по стълбите.