Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
— Агата! — извика тя и се затича към нея. Теса хукна към вратата. Автоматонът слизаше по стълбите към празния двор. Тя погледна към него. Защо бе дошъл, защо си тръгваше сега? Нямаше обаче време да мисли върху това. Тя потърси въжето на сигналната камбана и го дръпна силно. Звукът проехтя из сградата, след което тя затръшна вратата обратно, спусна резето и се обърна да помогне на Софи.
Заедно, двете успяха да повдигнат Агата и наполовина да я пренесат, наполовина завлекат по-навътре, където паднаха на колене. Софи, която късаше плат от бялата си престилка и го притискаше към раната на Агата, каза с глас, в който личеше паника.
— Не разбирам, госпожице. Нищо не би трябвало да може да докосне тази врата. Никой, който няма кръв на ловец на сенки.
Но те имат такава кръв, помисли си Теса, внезапно изпълнена с ужас. Кръвта на Джем, засъхнала като боя върху металните ръце. Затова ли чудовището се бе навело над Джем онази нощ, след битката на моста? Затова ли си бе тръгнало, взело това, което му трябва — кръвта? Това не означаваше ли, че може да се върне, когато си поиска?
Тя започна да се изправя, но вече бе късно. Резето, което държеше вратата затворена, се строши със звук като от изстрел и падна на земята на две половини. Софи погледна нагоре и отново изкрещя, но не остави Агата, когато вратата се отвори като прозорец към нощта навън.
Стълбите пред Института вече не бяха празни. Те гъмжаха от механични изчадия, които се изкачваха по тях с неестествени движения и безизразни, втренчени лица. Те не бяха като онези, които Теса бе виждала преди. Някои изглеждаха сглобени толкова набързо, че изобщо нямаха лица, само метални овали, покрити тук-там с човешка плът. Вместо ръце и крака, някои имаха части от машини, което бе още по-отвратително. Единият от автоматоните имаше коса там, където трябваше да е ръката му, а от ръкава на друг, като пародия на истинска ръка, се подаваше трион.
Теса се изправи и хукна към отворената врата, в отчаян опит да я затвори. Бе тежка и се движеше мъчително бавно. Зад нея Софи пищеше безпомощно, а Агата бе притихнала. С последен стон Теса затръшна вратата…
И отдръпна ръцете си, когато вратата бе изтръгната от пръстите й и изкъртена от рамката, като откъснат стрък трева. Тя отстъпи назад, когато автоматонът, сграбчил вратата, я захвърли настрани и пристъпи напред. Металните му крака кънтяха по каменния под, следван от още един като него, а после и още един.
Поне дузина от механичните създания тръгнаха към Теса, протегнали чудовищните си ръце…
Когато Уил и Джем пристигнаха в имението в Хайгейт, луната бе започнала да изгрява. Хайгейт бе построен в северната част на Лондон и предлагаше отлична гледка към града, блед на фона на лунната светлина, и обвит в мъгла и пушек от въглища, които висяха над него като сребърен облак. Град на мечтите, плуващ във въздуха, помисли си Уил. Той си спомни някакъв стих за ужасната красота на Лондон, но нервите му бяха опънати поради предстоящата битка и не можа да се сети за точните думи.
Къщата бе построена в грузински стил36 насред огромен парк. Опасваше я висока тухлена стена, а полегатият й покрив се виждаше от улицата. Когато я приближиха, Уил усети да го побиват тръпки, но не бе изненадан от подобно нещо в Хайгейт. Намираха се близо до това, което лондончани наричаха Горите на Ямата. По време на Голямата чумна епидемия, тук бяха захвърляни много трупове. Без да са погребани както подобава, техните неспокойни духове обитаваха района дори и сега. Неведнъж Уил бе изпращан тук заради тях.
Черна метална порта трябваше да предпазва имението от натрапници, но отварящата руна на Джем се справи бързо с ключалката. След като оставиха каретата до портата, двамата ловци на сенки тръгнаха по виеща се пътека, която ги изведе до входа на къщата. Пътеката бе обрасла с бурени, а в градината се виждаха останки от малки стопански сгради и черните стволове на изсъхнали дървета.
Джем се обърна към Уил с трескав поглед:
— Да продължаваме ли?
Уил изтегли серафимската кама от колана си.
— Израфил — прошепна той. Оръжието блесна сякаш съдържаше кондензирана мълния. Серафимските ками горяха тъй ярко, че Уил винаги очакваше да излъчват и топлина, но остриетата им бяха студени като лед. Той си спомни как веднъж Теса му бе казала, че адът е студен. Трябваше да сдържи странния подтик да се усмихне. Тогава бягаха, за да оцелеят, и от нея се очакваше да е ужасена. Но вместо това му говореше за Дантевия Ад с характерния си американски акцент.
— Да — каза той на Джем, — време е.
36
Архитектурен стил, популярен във Великобритания между 1720 и 1840 г. — Бел.прев.