Ангел с часовников механизъм

— Масфа — каза той.

Тя премигна, леко замаяна.

— Моля?

— Това е нещо като да кажеш довиждане, без реално да го казваш — рече той. — Цитат от Библията. „Масфа, защото каза: Господ да бди над теб и мен, когато сме далеч един от друг“.

Теса не можа да отговори нищо, тъй като той се обърна и се затича надолу по стълбите, за да се присъедини към Уил. Самият Уил бе неподвижен като статуя. Ръцете му, покрити с ръкавици, бяха стиснати в юмруци. Но може би това бе игра на светлината, защото когато Джем стигна до него и го докосна по рамото, той се обърна засмян и без повече да поглежда Теса, скочи на мястото на кочияша, следван от приятеля си. Камшикът изплющя и каретата се устреми през портата, която се затвори зад тях, сякаш от невидими ръце. Теса чу как ключалката изщраква шумно в тишината. Някъде из града зазвъняха камбани.

Софи и Агата чакаха на входната врата. Агата й говореше нещо, но тя сякаш не я слушаше. Софи погледна към Теса, докато тя влизаше и нещо в погледа й й напомни за това как бе изглеждал Уил на двора. Но това, разбира се, бе нелепо. От всички хора на света, точно Уил и Софи си приличаха най-малко.

Теса отстъпи, за да може Агата да затвори големите, тежки двойни врати. Тъкмо ги бе затворила, когато дръжката на лявата врата започна да се върти сама.

Софи се намръщи.

— Едва ли се връщат толкова скоро, нали?

Агата погледна озадачено към въртящата се дръжка. Ръцете й все още бяха на вратата. Тя се отдръпна, а портите се отвориха.

На прага стоеше фигура. За миг Теса видя само, че е висока и облечена в раирано яке. Агата вдигна глава и каза смаяна:

— О, Бож…

Фигурата помръдна. Блесна светлина, отразена от метал. Агата изпищя и залитна. Изглеждаше, като че ли се опитва да се отдръпне от непознатия, но нещо й пречеше.

— Отче, който си на небесата — прошепна Софи, — какво е това?

За миг Теса видя цялата сцена, замръзнала като картина — отворената врата, механичния автоматон с одраните ръце, в същото сиво, износено яке. И, Боже, все още с кръвта на Джем, засъхнала в червеникавочерно върху посивялата плът, през чиито рани се показваше блестящ месинг. Една от кървавите ръце бе хванала Агата за китката. Другата стискаше дълъг, тънък нож. Теса пристъпи напред, но вече бе късно. Създанието замахна с ножа с умопомрачителна скорост и острието потъна в гърдите на Агата.

Жената се задави и посегна към оръжието. Парцаливото създание остана ужасяващо неподвижно, докато тя стискаше дръжката на ножа, а после с отвратителна лекота издърпа острието и я остави да падне на пода. Автоматонът дори не видя последното. Той се обърна и излезе обратно през вратата, от която бе дошъл.

Това извади Софи от вцепенението.