Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
Уил повдигна вежди.
— На какво играете?
— Папеса Йоана — хладно отвърна Джесамин, докато разбъркваше картите. — Тъкмо обяснявах правилата на господин Грей.
— Госпожица Лъвлис ми каза, че печелиш, когато се отървеш от всички карти. Тоест наопаки на това, с което аз съм свикнал. — Нат се ухили на Джесамин и тя се изкикоти дразнещо.
Уил посочи към димящата чаша зад лакътя на Натаниъл.
— Има ли някакъв чай вътре или пиеш брендито чисто?
Нат се изчерви.
— Брендито възстановява.
— Да — отговори Джем с твърд глас, — пороците.
— О, я стига! Такива сте лицемери. Самият Уил далеч не е въздържател, а Джем… — Джесамин млъкна и прехапа устната си. — Цупите се, защото Хенри и Шарлот не ви взеха със себе си — каза накрая тя, — тъй като сте прекалено млади. — Тя се усмихна на Нат през масата. — Самата аз предпочитам компанията на по-зрели джентълмени.
Нат е точно с две години по-голям от Уил, помисли си Теса. Не със сто. А зрял определено не бе точната дума, с която да го опишеш.
Но преди да каже нещо, в Института проехтя силен камбанен звън. Нат повдигна вежди:
— Нали това не е истинска църква? Мислих си, че няма и камбани.
— Звукът не е на църковна, а на сигнална камбана — Уил стана на крака. — Дава знак, че някой е долу и иска да говори с ловците на сенки. И понеже двамата с Джеймс сме единствените останали тук…
Той погледна към Джесамин и Теса си даде сметка, че очаква тя да му възрази, да напомни, че и тя е ловец. Но Джесамин се усмихваше на Нат, който се бе привел и й казваше нещо на ухо. Никой от двамата не обръщаше внимание на това, какво става в стаята.
Джем погледна към Уил и наклони глава. Двамата се обърнаха към вратата. Докато се канеха да излязат, Джем погледна към Теса и сви леко рамене.
Искаше ми се и ти да бе ловец на сенки, стори й се, че това искаше да й каже той, но може би само се надяваше.
Може би просто й се усмихваше леко и нямаше скрит смисъл в изражението му.
Нат си наля още малко гореща вода и бренди от сребърния сервиз до лакътя му. Той и Джесамин бяха зарязали преструвката, че играят на карти, бяха седнали един до друг и тихо си говореха нещо. Теса усети разочарование. Някак си бе очаквала преживяното от Нат да го направи по-мъдър. По-склонен да разбере, че на света има и по-важни неща от неговите непосредствени удоволствия. От Джесамин не очакваше нищо, ала това, което някога бе намирала за чаровно в брат си, сега й лазеше по нервите. Чак се изненада от чувствата си.
Отново погледна през прозореца. В двора имаше карета. Уил и Джем стояха на стъпалата пред входа, заедно с някакъв мъж, облечен във вечерно облекло — изискано тъмно палто, висока копринена шапка, бяла риза, която блестеше на магическата светлина. Приличаше на мундан, но от това разстояние на Теса й бе трудно да прецени. Той вдигна ръце и започна да жестикулира. Видя как Уил поглежда Джем, който му кимна. Чудеше се за какво всъщност си говорят.
Тя погледна към каретата зад човека и замръзна. Вместо герб, на вратата бе изписано името на предприятие.
„МОРТМЕЙН И СЪДРУЖИЕ“.
Мортмейн. Човекът, за когото бе работил баща й. Който Натаниъл бе изнудвал. Който бе запознал брат й със Света на сенките. Но какво търсеше тук?
Тя погледна отново към Нат и раздразнението й бе прогонено от вълна на загриженост. Ако той узнаеше, че Мортмейн е тук, щеше да се разстрои. Щеше да е по-добре, ако разбере какво става преди него. Тя се отдели от прозореца и тихо приближи вратата.
Увлечен в разговор с Джесамин, Нат дори не забеляза, че тя излезе.
Изненадващо лесно Теса намери пътя по огромното вито каменно стълбище, което се спускаше през центъра на Института. Сигурно най-сетне бе започнала да научава кое къде е в това място. Реши да слезе до стълбите на входната врата и завари Томас да стои там.
Носеше огромен меч, а лицето му бе много сериозно. Зад него големите врати на Института бяха отворени и приличаха на правоъгълник, показващ лондонския сумрак, осветен от факлите с магическа светлина на двора.
Томас се изненада, когато видя Теса.
— Госпожице Грей?
Тя му отвърна шепнешком.
— Какво става тук, Томас?
Той сви рамене.
— Господин Мортмейн — отвърна той, — искаше да говори с господин и госпожа Брануел, но понеже те не са тук…
Теса тръгна към вратата.
Томас, изненадан, се опита да я спре.
— Госпожице Грей, не мисля…
— Ще трябва да използваш меча си, за да ме спреш, Томас — каза Теса студено. След миг колебание Томас се отдръпна. Теса се почувства леко виновна и се надяваше, че не го е обидила. Но той изглеждаше повече смаян, отколкото засегнат.