Ангел с часовников механизъм

Когато Теса се върна в гостната, видя, че Нат и Джесамин са вече там, а слънцето залязва. Веднага отиде до прозореца и погледна навън. Долу на двора Джем, Хенри, Уил и Шарлот се бяха събрали и хвърляха дълги, тъмни сенки върху стълбите на Института. Хенри поставяше една последна руна иратце върху ръката си, а Шарлот даваше инструкции на Джем и Уил. Джем кимаше, но дори от това разстояние Теса можеше да види, че скръстилият ръце пред гърдите си Уил е недоволен. Иска да отиде с тях, помисли си тя. Не иска да остане тук. Вероятно Джем също искаше да отиде, но не се оплакваше. Това бе разликата между двамата. Поне една от разликите.

— Теси, сигурна ли си, че не искаш да поиграеш? — Нат се обърна към сестра си. Той седеше на креслото, с одеяло, преметнато върху краката. Картите бяха подредени на малка масичка между него и Джесамин, до сребърен сервиз за чай и малка чинийка със сандвичи. Носеше дрехите на Джем, а косата му изглеждаше леко влажна, сякаш я беше мил или търкал с мокра кърпа. Натаниъл беше отслабнал, ала Джем бе така мършав, че ризата стягаше Нат в яката. Въпреки това, Джем беше по-широкоплещестия от двамата и Нат изглеждаше някак по-дребен в жилетката му.

Теса продължаваше да гледа през прозореца. Хенри и Шарлот се качваха в голяма черна карета, върху чиято врата бяха изрисувани горящи факли. Уил и Джем не се виждаха никъде.

— Сигурна е — подсмръкна Джесамин, когато Теса не отговори, — виж я само. Не одобрява.

Теса откъсна поглед от прозореца.

— Нямам нищо против игрите. Но не мисля, че сега им е времето, докато Хенри, Шарлот и останалите рискуват живота си.

— Да, знам, каза го преди малко — Джесамин свали картите си. — Наистина, Теса, това се случва постоянно. Отиват да се бият, след това се връщат. Няма смисъл да се тревожиш.

Теса прехапа устни.

— Трябваше да им кажа довиждане или на добър час, но при цялото това бързане…

— Не се безпокой — рече Уил, който влезе в гостната, следван от Джем, — ловците на сенки не се сбогуват преди битка, нито си пожелават късмет. Трябва да се държиш, сякаш връщането им е сигурно и няма нищо общо с късмета. Нямаме нужда от късмет — продължи Уил, като се тръшна на един стол до Джесамин, която го изгледа кръвнишки. — Та ние имаме задача от Рая, все пак. Щом Бог е на наша страна, за какво ни е късмет? — но гласът му бе пълен с горчивина.

— Не се дръж така печално, Уил — каза Джесамин. — Все пак играем на карти. Можеш да се присъединиш към нас или да млъкнеш.