Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
Те се изкачиха по стъпалата до входа и провериха вратата. Уил очакваше да е заключено, но не бе така. Вратата се отвори със скърцане. И двамата с Джем влязоха в къщата. Светлината на серафимските ками освети вътрешността.
Озоваха се в огромно фоайе. Високите прозорци някога сигурно са изглеждали великолепно, но сега здрави се редуваха с потрошени. През подобните на паяжина пукнатини в стъклата се виждаше обраслият с бурени двор. Мраморният под бе напукан и натрошен, а по него се виждаха растения, израсли сякаш от самия камък. Пред Уил и Джем се извисяваше голямо вито стълбище, водещо към потъналия в сенки първи етаж.
— Нещо не е наред — прошепна Джем, — сякаш никой не е стъпвал тук от половин век.
Но преда да успее да довърши, в нощния въздух се чу шум. Косъмчетата на врата на Уил се изправиха, а руните по раменете му започнаха да пламтят. Някой пееше, ала звукът не бе приятен. Гласът стигаше тонове, които никое човешко гърло не можеше да възпроизведе. Над тях кристалните стъкълца на полилея зазвъняха като чаши вино при наздравица.
— Има някой тук — промърмори Уил в отговор. Без повече приказки двамата с Джем застанаха гръб в гръб. Джем гледаше отворената врата, Уил — огромните вити стълби.
На върха им се появи нещо. В началото Уил го видя само като преливаща сянка от бяло и черно. Но когато сянката започна да слиза, пеенето се усили. Уил усети да го побиват тръпки. Въпреки ледения въздух, по тила му изби пот, която се спусна по гърба му.
Той я позна, когато бе слязла наполовина по стълбите. Бе госпожа Дарк, а високото й костеливо тяло бе облечено в нещо като расо на монахиня, безформена тъмна роба, която я покриваше от врата до краката. В едната от ноктестите си ръце носеше угасен фенер. Сама е, помисли си Уил, но когато тя се спря, Уил осъзна, че бърка. Това, което носеше, не бе угасен фенер, а отсечената глава на сестра й.
— В името на Ангела! — прошепна Уил. — Джем, виж!
Джем погледна и изруга. Главата на госпожа Блек висеше на кичури сива коса, които госпожа Дарк стискаше като безценен артефакт. Очите на главата бяха изцъклени и чисто бели, като сварени яйца. Устата бе зинала, а по устните имаше засъхнала черна кръв.
Госпожа Дарк спря да пее и се изкикоти като ученичка.
— Ах, вие, палавници такива — рече тя, — да нахлуете в къщата ми по този начин. Пакостливи ловци на сенки.
— Мислех — каза тихо Джем, — че другата сестра е жива.
— Може би тя я е съживила, за да я обезглави отново — предположи Уил. — Вижда ми се сложна работа, без особен смисъл, но…
— Нефилими убийци — извика госпожа Дарк, а погледът й се бе спрял на Уил, — не им е достатъчно да убият сестра ми веднъж, а? Трябва да се върнете и да ми попречите да й дам втори живот. Имате ли някаква представа какво е да си напълно сам?
— Повече, отколкото можеш да си представиш — каза сухо Уил и видя как Джем го поглежда изненадан.
Глупак, помисли си той. Не бива да се издаваш така.
Госпожа Дарк пристъпи от крак на крак.
— Но ти си смъртен. Твоята самота е миг от вечността, една въздишка на вселената. Аз съм самичка завинаги. — Тя прегърна силно главата. — Какво значение има това за теб? Убедена съм, че в Лондон се случват и по-лоши неща, които заслужават вниманието на ловците на сенки, повече от жалките ми опити да съживя Амелия.
Уил погледна Джем, който сви рамене, очевидно объркан колкото него.
— Вярно е, че некромантията е нарушение според Закона — каза Джем, — но това важи и за заклинанията за призоваване на демони. Именно те заслужават нашето спешно внимание.
Госпожа Дарк ги зяпна неразбиращо.
— Заклинания за призоваване на демони?
— Стига си се преструвала. Знаем отлично какви са плановете ти — каза Уил. — Знаем всичко за автоматоните, за обвързващото заклинание, за това как служиш на Магистъра, който в момента е притиснат в скривалището си от Анклава. До сутринта той ще бъде само спомен. Няма на кого да се осланяш, няма къде да се скриеш.
При тези думи госпожа Дарк видимо пребледня.
— Магистърът? — прошепна тя. — Вие сте го хванали? Но как…
— Точно така — каза Уил. — Де Куинси ни се изплъзна веднъж, но втори път няма да успее. Знаем къде е и…
Но думите му бяха заглушени от кикота на госпожа Дарк. Тя се бе привела над стълбите и се смееше оглушително. Уил и Джем я гледаха объркани, докато тя се изправяше. По лицето й се стичаха черни сълзи от смях.
— Де Куинси да е Магистърът? — извика тя. — Този жалък, кръвосмучещ позьор? Ах, каква нелепица! Ах, вие, бедни глупаци такива!