Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
Стомахът на Теса се сви. Но преди да успее да каже нещо, вратата се отвори и влезе Томас. Той носеше купчина сгънати дрехи.
— Това са стари дрехи на господаря Джем — обърна се той към Нат, леко притеснен. — Изглежда, че ще ви станат, а трябва да имате какво да облечете. Ако ме придружите обратно до стаята си, ще проверим дали са ви по мярка.
Джесамин завъртя очи. Теса не знаеше защо. Може би смяташе, че дрехите втора употреба не са достатъчно добри за Нат.
— Благодаря ти, Томас — каза Нат и се изправи на крака. — Трябва да ти поднеса извиненията си за поведението ми по-рано, когато се, ъ-ъ, скрих. Трябва да съм бил много замаян от треската. Нямам друго обяснение.
Томас се изчерви.
— Просто си вършех работата, сър.
— И то много добре — усмихна се уморено Нат.
— Може би трябва да поспиш — предложи Теса, като видя тъмните кръгове под очите на брат си. — Няма какво толкова да правим, докато те се върнат.
— Всъщност — отговори Нат, гледайки ту Теса, ту Джесамин, — мисля, че почивах предостатъчно. Един мъж все някога трябва да се изправи на крака, нали така. Бих хапнал нещо и ще се радвам на малко компания. Бихте ли имали нещо против да се присъединя към вас, след като се преоблека?
— Разбира се, че не! — Джесамин изглеждаше очарована. — Ще помоля Агата да приготви нещо леко и да го донесе тук. А може и да поиграем карти, докато хапваме.
Тя плесна с ръце, когато Томас и Нат излязоха от стаята и се обърна към Теса със светнали очи.
— Ще е толкова забавно!
— Карти? — Теса, която бе онемяла от изненада при предложението на Джесамин, най-сетне успя да продума. — Искаш да играем на карти? Докато Хенри и Шарлот се бият с Де Куинси?
Джесамин тръсна глава.
— И с какво ще им помогнем, ако седим и се вайкаме! Убедена съм, че те самите биха предпочели да се веселим в тяхно отсъствие, а не да кършим ръце.
Теса се намръщи.
— Не мисля обаче — каза тя, — че да играеш карти с Нат, е много уместно, Джесамин. Знаеш добре, че той има… проблеми с хазарта.
— Ние няма да играем за пари — каза ледено Джесамин, — просто приятелска игра на карти. Наистина, Теса, нужно ли е да си толкова закостеняла?
— Да съм какво?… Джесамин, зная, че просто искаш да зарадваш Нат. Но това не е начинът…
— А, виждам. Ти си овладяла до съвършенство умението на ухажването — сопна й се Джесамин. Кафявите й очи блеснаха гневно. — Нима мислиш, че не съм забелязала как зяпаш Уил? Сякаш той… О! — тя вдигна ръце. — Няма значение. Прилошава ми от теб.
След тези думи тя стана и излезе от стаята, като само спря на прага, за да каже:
— И макар да ми е известно, че се вълнуваш слабо от външния си вид, редно е поне да се срешеш, Теса. Косата ти изглежда така, сякаш птица си е свила гнездо в нея!
След това затръшна вратата зад гърба си.
Макар Теса да знаеше, че думите на Джесамин са глупави, те все пак я нараниха. Тя забърза към стаята си, за да измие лицето си и да разреше сплъстената си коса. Погледна бялото си лице в огледалото и се опита да не мисли за това, дали прилича на сестрата от спомените на Нат. Опита се да не мисли за това как се е променила.
Когато свърши, бързо излезе в коридора и се натъкна на Уил, който се бе облегнал небрежно на отсрещната стена. С обичайното за него пренебрежение към добрите маниери, бе облечен само по риза, а над нея имаше две кожени ленти, кръстосани на гърдите му. На гърба си носеше дълго, тънко острие, чиято дръжка се виждаше над рамото му. Във всяка от ръцете си държеше няколко дълги, бели серафимски ками.
— Аз… — гласът на Джесамин проехтя в главата на Теса. „Нима мислиш, че не съм забелязала как зяпаш Уил?“. Магическата светлина светеше съвсем слабо и Теса се надяваше, че той няма да забележи как се изчервява.
— Мислех, че няма да излизаш с Анклава тази вечер — каза тя накрая, по-скоро за да каже нещо.
— Няма. Трябва да занеса оръжията на Шарлот и Хенри в двора. Бенедикт Лайтууд е изпратил каретата си за тях. По-бърза е. Ще дойде всеки момент.
В коридора бе така тъмно, че макар на Теса да й се стори, че Уил се усмихва, не беше сигурна.
— Безпокоиш се за моята безопасност, нали? Или смяташе да ми подариш нещо, което да нося в битката, като Уилфред Айвънхоу?
— Така и не харесах тази книга — каза Теса. — Роуина е такава лигла. Айвънхоу трябваше да избере Ребека.
— Тъмнокосата, а не русата? Наистина?
Вече бе почти сигурна, че се усмихва.
— Уил…
— Да?
— Смяташ ли, че Анклавът ще успее да го убие? Имам предвид Де Куинси.