Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Искаш ли черната им кръв да потече, та някой от надзирателите да се
досети, че не са хора? Трябва да се свържеш с Омега и да му кажеш да ги
призове обратно при себе си.
— Ти го направи — О. натисна педала на газта, макар да се спускаше
надолу по склона.
— Какво?
— Свържи се с Омега — спря в края на «Торн» и зави наляво. На тази
улица имаше редица семейни магазинчета и той паркира пред едно от тях.
— О.… Подобен род молба трябва да идва от водача на лесърите. И
ти го знаеш.
Зает с мислите си, О. не изключи веднага двигателя.
Страхотно. Точно каквото искаше. Да прекара още време в
компанията на онова копеле, техния господар. По дяволите, не можеше да
живее повече така, без да знае каква е съдбата на съпругата му. Нямаше
време за глупостите на обществото.
— О.?
Облегна глава на кормилото. И я удари два пъти.
От друга страна, ако контактът с хората в полицейското управление
се превърнеше в проблем, щеше да рикошира върху него и Омега сам
щеше да го потърси. В какво положение щеше да се озове тогава?
— Добре. Ще се видя с него сега — изруга и отново запали двигателя.
Преди да потегли, хвърли поглед нагоре и надолу по «Торн авеню».
— И, О., загрижен съм за членовете на обществото. Трябва да се
срещнеш с тях. Нещата се изплъзват от контрол.
— Ти се занимаваш с проверките.
— Искат да видят теб. Оспорват лидерството ти.
— У., знаеш какво се случва с приносителя на лоши новини, нали?
— Моля?
— Прекалено многото лоши новини са смъртоносни за вестоносеца —сложи край на разговора, затвори телефона и натисна педала на газта.
>33.
Фюри седеше на леглото си. Беше така напрегнат от нуждата да прави
секс, че едва успя да напълни отново чашата си с водка. Ръцете му
трепереха неудържимо и бутилката и чашата звънтяха. По дяволите, целият матрак се тресеше.
Погледна Вишъс, който седеше облегнат на таблата, и поклащаше
глава в такт с «Клането»* на Фифти Сент. Братът беше нервен и нещастен
като него.
[* Албум на американския рапър Фифти Сент. — Б.?пр.?]
Бяха минали пет часа от началото на периода на нужда на Бела и
телата им бяха изцяло в плен на инстинкта, докато мозъците им тънеха в
мъгла. Не можеха да преодолеят необходимостта да стоят в имението, а
нуждата на Бела ги теглеше към себе си, парализираше ги. Можеха
единствено да благодарят на Бога за червения дим и водката «Грей Гуус».
Вцепенението им помагаше, макар и не напълно. Фюри се опитваше да не
мисли за онова, което ставаше в спалнята на Зи. Защото, след като той не
се върна, за тях стана очевидно, че Бела използва тялото му, а не
морфина.
Господи… те двамата. Заедно. Отново и отново…
— Как си? — попита Ви.
— Също като теб, приятелю — отпи щедра глътка алкохол, тялото му
се понесе изгубено, удавено в еротичните усещания и фантазии. Хвърли
поглед към вратата на банята.
Канеше се да стане и отново да потърси уединение там, когато Вишъс
каза:
— Мисля, че имам проблем.
Фюри се засмя.
— Това няма да продължи вечно.
— Не, имам предвид… Нещо не е наред с мен.
Фюри присви очи. Лицето на Ви изглеждаше напрегнато, но като се
изключеше това, си беше същото, както обикновено. Красиви черти, козя
брадичка и татуировки на дясното слепоочие. Диамантените му очи
гледаха ясно, изобщо не бяха замъглени от водката, червения дим и
нуждата. В абсолютно черните им зеници грееше необятна и непонятна
интелигентност — толкова мощен гений, че предизвикваше безпокойство
у другите.
— Какъв проблем, Ви?
— Аз… — Вишъс прочисти гърлото си. — Само Бъч знае за това.
Няма да кажеш на никого, нали?
— Да. Няма проблем.
Ви погали брадичката си.
— Виденията ми секнаха.
— Искаш да кажеш, че не можеш да видиш…
— Предстоящото. Да. Не получавам повече образи от бъдещето.
Последният, който имах, бе преди около три дни, точно преди Зи да се
втурне да спасява Бела. Видях ги заедно в онзи «Форд Таурус». И тук. И
след това… нищо.
— Случвало ли ти се е и преди?
— Не. Също така, вече не долавям ничии мисли. Като че ли дарбата
ми си е отишла.
Напрежението му вече като че ли нямаше нищо общо с нуждата на
Бела. Той изглеждаше скован от… страх. По дяволите. Вишъс беше
уплашен. Това бе толкова необичайно, че предизвикваше шок. От всички
братя той бе този, който никога не се страхуваше. Като че ли беше роден
без необходимите рецептори за това или бе лишен от чувство за