Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Тя отново наведе глава и той усети повторното пробождане.
Прегърна я със здравите си мускулести ръце през крехкия деликатен
гръб, притисна я към себе си и затвори очи. Беше минало толкова много
време, откакто бе държал някого в обятията си, и макар че не можеше да
си позволи да изживее много от случващото се, то пак бе върховно.
Мариса продължаваше да пие от вената му, а на него — ама че абсурд
— му се прииска да заплаче.
О. отпусна педала на газта и мина покрай поредната каменна стена.
По дяволите, сградите на «Торн авеню» бяха огромни. Е, не че се
виждаха от улицата, просто предполагаше, че зад живите плетове и
масивните огради се крият масивни къщи.
Когато и тази стена се раздели на две, за да направи място на алея за
автомобили, натисна спирачките. Вляво имаше малка медна табела, на
която бяха указани номерът и улицата — «Торн авеню» двайсет и седем.
Наведе се напред с надеждата да зърне нещо зад нея, но видя единствено
мрака.
Каза си: «Какво пък толкова.» Зави и навлезе в алеята. На около
стотина метра навътре от улицата го спря висока черна порта и забеляза
охранителните камери над нея и интеркома.
Е… това беше интересно. Другият адрес бе просто къща в квартал на
средната класа, чиито обитатели вечер седяха пред телевизорите си.
Обаче зад тази порта се криеше нещо наистина различно.
Любопитството му беше събудено.
Ако искаше да премине през бариерата, трябваше да разполага с
добре обмислена стратегия, която да приложи много внимателно.
Последното, от което имаше нужда, беше неудобството да се забърка с
полицията само защото е влязъл е взлом в дом на аристокрацията.
Но защо онзи вампир беше посочил точно този адрес, за да спаси
кожата си?
Тогава О. видя нещо странно. На портата беше завързана черна
панделка. Не, две — по една от всяка страна, които са развяваха на
вятъра.
Да не би този дом да оплакваше някого?
Почерпил сили от страха си, слезе от пикапа. Ботушите му хрускаха
по леда, докато вървеше към панделката вдясно. Тя беше на около два
метра от земята и трябваше да се протегне, за да я пипне.
— Мъртва ли си, съпруго моя? — прошепна. Отпусна ръка до тялото
си и втренчи поглед в черната нощ зад портата.
Върна се до пикапа и подкара на заден ход по алеята. Трябваше да
стигне до края на стената и да намери място, където да го остави.
След пет минути вече ругаеше неудържимо. По дяволите. По това
авеню нямаше нито едно скрито местенце, където да паркира. Отстрани на
улицата имаше просто дълга стена вместо тротоар, нямаше дори банкет.
Проклети да са богатите.
Натисна педала на газта и погледна вляво. После — вдясно. Може би
щеше да остави пикапа в подножието на хълма и да се върне бегом по
главната улица. Разстоянието беше почти километър по наклон, но
можеше да го пробяга достатъчно бързо. Кръговете светлина, хвърляни от
уличните лампи, бяха проблем, разбира се, но беше малко вероятно някой
от жителите на този квартал, затворени в своите кули от слонова кост, да
го види.
Звънна мобилният му телефон и той неохотно отговори: — Какво?
В гласа на У., когото вече започваше да намразва, се долавяше
напрежение.
— Имаме проблем. Двама лесъри бяха арестувани от полицията.
О. затвори очи.
— Какво са направили, по дяволите?
— Докато отвличали цивилен, край тях минала необозначена патрулна
кола. Двама полицаи слезли от нея и сложили белезници на ръцете им, после дошли още ченгета. Лесърите са били задържани. Единият от тях
току-що ми се обади.
— Плати гаранцията им — сряза го остро О. — Защо се обаждаш на
мен?
Настъпи пауза. Тонът на У. не беше приятен.
— Защото трябва да го знаеш. Виж, били са въоръжени до зъби и не
са имали разрешителни за нито едно от оръжията. Всичките са купени на
черно и нямат сериен номер. Няма начин да ги пуснат под гаранция до
сутринта. Нито един обществен защитник не е толкова добър. Ти трябва
да ги измъкнеш.
О. отново хвърли поглед наляво и надясно и зави по някаква алея с
размерите на футболно игрище. Да, в този квартал определено нямаше
скрито местенце. Трябваше да отиде до мястото, където «Торн авеню» се
вливаше в «Белман роуд», и да остави пикапа в онзи затънтен квартал.
— О.?
— Има неща, които трябва да свърша.
У. се закашля така, сякаш с мъка преглъщаше ругатните, които
напираха на езика му.
— Не се обиждай, но не мога да си представя нещо по-важно от това.
Какво ще стане, ако нашите момчета се забъркат в някоя свада в ареста?