Поглед в мрака

— Друг затворник?

— Тъй му се ще да си помисля, спор няма — ухили се Улт. — Хората приемат, че щом работя тук, долу, значи съм тъп. Ама аз съм ги виждал секакви. Този тип, дето ти казвам, той си е чиста проба шпионин. Личи му. Бас държа, че е рекефец. И е дошъл да те огледа. Може императорът да е чул за тебе и да го е пратил на сгледа.

— Ами, доведи го тогава. Да го играя презрян роб, така ли?

— Няма да ти се получи, забрави — поклати глава Улт. — На тебе гордостта ти избива като на армейски полковник, че и повече. Ще ти го доведа, щом казваш. Пък ако решиш да го изкормиш през решетките, твоя работа.

Тисамон чакаше в мрака. Заслуша се в шумовете наоколо, в другите затворници. „Горд съм бил, значи.“ А може би трябваше да угоди на осородните дамички, да им даде онова, за което си мечтаеха. Да се унижи още веднъж, да извърви последната крачка на личното си падение. „Но тя е някъде тук.“ Фелисе Миен, която да убие по необходимост… или от чиято ръка да умре.

Изобщо не вдигна очи, когато Улт се върна с още двама пазачи и заедно тикнаха поредния му посетител в съседната клетка.

— Какво искаш? — изръмжа Тисамон.

— Хубава работа. Така ли се посреща стар приятел? — В гласа имаше повече умора, отколкото хумор или ирония, затова в първия миг Тисамон не направи връзката, а после възкликна невярващо:

— Талрик?

— Същият. — Осородният изглеждаше измъчен, лицето му беше в синини и отоци. И да беше се върнал към битието си на рекефски шпионин, маскировката му беше истинско произведение на изкуството.

— Върнал си се у дома, виждам — отбеляза Тисамон. С известна изненада установи, че тази неочаквана среща не поражда особени емоции у него.

— Императорът повика своя блуден син — каза Талрик и се облегна предпазливо назад, като примижа от болка. — Ако щеш вярвай, но от доста време не ми е било толкова удобно.

— Защо си тук, Талрик?

— Заради непростима проява на крайно неподчинение.

— Нали уж беше напуснал армията?

— Каква ирония, нали? — засмя се Талрик. — Прибраха ме отново в редиците й точно преди въпросната проява на неподчинение. Ти никога не си ми вярвал, нали?

— А трябвало ли е?

— Не. — Усмивката на Талрик беше крехка и тъжна. — В такъв случай сам решавай дали съм дошъл да изпълня дадено обещание и да ти предам съобщението като почтен човек, или съм тук заради удоволствието да ти забия ножа.

Тисамон го изгледа.

— Второто ще ти е малко трудно.

— Добре тогава. Дъщеря ти е в града и иска да те измъкне. — Талрик затвори очи. — По някаква причина помоли мен да ти го кажа и макар че аз рядко държа на думата си — ето ме тук да ти предам съобщението.