Поглед в мрака

Нападна. Завъртя мълниеносно дъгата да пробие гарда й, но тя само се изви назад, а после замахна към лицето му със своето оръжие. Тисамон отби удара със свободната си ръка и стовари собственото си тренировъчно острие върху рамото й. Фелисе го улови в последния момент с лявата си ръка, като приклекна да разпредели силата на удара, после притисна на свой ред противника си. Тисамон се завъртя и затанцува из ограниченото пространство на малката арена, всяка стъпка го водеше в кръг по периферията, всяко движение целеше да скъси отново разстоянието помежду им.

Без никакъв преход или пауза Тисамон се хвърли отгоре й, дъгите им се сблъскаха в мълниеносна серия от удари, водени по-скоро от инстинкта, отколкото от сетивните възприятия. Миг по-късно си размениха местата, без никой да е отбелязал попадение. Оръжието на Тисамон се стрелна в дъга към тила й, но Фелисе се смъкна на едно коляно, замахна водоравно и върхът на извитата дървена дъска закачи края на ризата му.

Разделиха се отново и започнаха да се обикалят в кръг. Улт и хората му сякаш изобщо не бяха там. Двамата бяха потънали в своя малък затворен свят, в който нямаше място за други.

Фелисе се усмихваше… както и той всъщност. Израженията им сигурно си приличаха като две капки вода, помисли си разсеяно Тисамон.

Тя нападна с два последователни удара, единият прицелен в главата, другият странично към врата, достатъчно силни да счупят кост, ако бяха попаднали в целта си. Той отскочи назад, приведе се настрани и прокара дъската с разсичащ удар напреко на корема й. Ако държеше меч и ако беше една идея по-бърз, ударът щеше да я изкорми. Приклекна инстинктивно и дъгата на Фелисе изсвистя над главата му. Беше нанесла удара с една ръка. Замахна мълниеносно с другата и шипът на палеца й отвори кървава резка на рамото му. Тисамон регистрира болката като далечен глас, който го пришпорва напред. Шиповете на подлакътниците му забърсаха хълбока й, после отвориха плитка рана косо по корема й, и през цялото време дъгата му не спираше, сблъскваше се с нейната отново и отново, сякаш двамата бяха тренирали стъпките месеци наред. Непрекъснато скъсяваха разстоянието помежду си, отваряха си нови рани с шиповете, а безполезните дъги използваха само като средство за отвличане на вниманието. Фелисе сряза бузата му, целейки се в очите. Той отвори три кървави драскотини под ключицата й, целейки се в гърлото.