Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Това си го заслужил, че и повече. В момента обаче двамата с теб можем да си помогнем взаимно.
— Подходът ти към преговорите има ясно изразени недостатъци, скъпа — изскърца той.
— Тъй ли? — Преди да я спрял с дума или поглед, Тиниса отстъпи крачка назад и го зашлеви с опакото на ръката си през лицето, толкова силно, че главата му отхвръкна настрани. „Тази моя уста рано или късно ще ме убие.“ Тиниса отново се приближи и този път Талрик не каза нищо.
— Това беше за тълпата, Талрик. Е, мъничко и за мен, но основно за тях. А сега ме чуй. Завързах някое и друго приятелство тук, в Капитас. Добре де, не точно приятелства, по-скоро верига от хора, които биха ми направили услуга, ако ги помоля както трябва. Но не и услугата, оказва се, която ми е нужна. Трябва да стигна някак до килиите под двореца.
— До гладиаторските клетки — съобрази Талрик. — Там ли държат Тисамон? Съвсем подходящо място като за него.
Усети я как се напряга, но удар така и не последва.
— Мога да уредя да те свалят от стълба днес следобед вместо утре сутринта, щото настоящето ми приятелче случайно е началник в този ваш Трибунал. И ако го помоля много мило, току-виж те пратил във въпросните клетки, точно като Тисамон.
— Ако легнеш с него, с други думи.
— Защо, ти ревнуваш ли? — В гласа й се промъкна остра нотка. — Не мога да се боря срещу цяла империя с меча си, Талрик. Много сте, чумата да ви тръшне. По цял ден да коля оси, пак няма да стигна доникъде. Затова използвам други оръжия. И стигнах доста далеч, както виждаш. Не се гордея с методите си, но е факт, че те вършат работа.
— А ако аз съм добро момче, твоите методи ще ме пратят в гладиаторските клетки. Много ти благодаря.
— Просто ще те държат там, докато решат какво да те правят. Или предпочиташ да висиш на стълб, вместо да седиш в килия?
— А в замяна?…
— В замяна ти ще предадеш съобщение на Тисамон. — Ръката й се озова внезапно на тила му, стисна го за косата и я дръпна силно назад, с което зарадва отново зяпачите. — Кажи му, че съм тук и че ще намеря начин да го измъкна.
Той се замисли, без да си дава зор, и Тиниса отново го оскуба.
— Ами ако той не иска да го измъкват? — попита Талрик.
Тиниса застина неподвижно.
— Не разбирам за какво говориш.
— Напротив, разбираш. Кой и как може да залови Тисамон оръжемайстора? Биха могли евентуално да го убият, но да го заловят жив? Абсурд. А ти твърдиш, че го държат затворен като добитък в клетките под…
— Млъкни — изсъска тя. — Млъкни или ще направя кеф на умопобърканите ти съграждани и ще ти извадя очите с голи ръце. Това не е твой проблем. Мой си е и аз… аз ще измисля нещо. — Тиниса отстъпи назад и Талрик се стегна за следващия удар.
— Да или не, майоре — продължи тя. — Или ще направиш каквото ти казах, или ще се погрижа да висиш тук още три дни, преди да решат къде да те пратят.
Той увеси глава. Сигурно можеше да мине за утвърдително кимване. После Тиниса го удари с юмрук в бъбреците и този път Талрик изкрещя от болка.
— Избързваш — предупреди го една от закачулените сенки. Уктебри видя как лъскавите отражения по стените кимат, всички без изключение, не едновременно, но в съгласие. Той оголи заострените си зъби, впил гневен поглед в говорещия, и закрачи из стаята. Движението разлюля пламъчетата на свещите, разлюляха се комично и отраженията, налазили огледалните стени.
— Трябва да стане сега — каза той. — Направих невъзможното, за да вкарам фигурите си зад кулисите. Какво искате — да стоя отстрани и да гледам как всичко се проваля? Абсурд.
— Рискът е прекалено голям — обади се друга от сенките с шепнещ женски глас. — Империята…
— Тя е целта на упражнението, наградата, в случай че сте забравили — прекъсна я Уктебри. — Реална власт след толкова векове в изчакване.
— Ако те разкрият… ако се провалиш… Нямаме нито силата, нито числеността да оцелеем след нова чистка.
— Те са диваци — изръмжа Уктебри. Усещаше как кръвта му — стока взета назаем, омесена и нечиста — кипва във вените му. Единствено собствените му хора можеха да го вбесят до такава степен. — Как ще ни намерят? Това не са ви молецородните, които да четат в сърцата ни, нито паяците, които да ни уловят в лепкавите си мрежи. Тези хора не знаят нищо за старото време. Ако планът се провали, цената ще я платя аз. Само аз.
— Това са догадки — възрази друг. — Хрумвало ли ти е, че момичето може да знае повече, отколкото ти предполагаш?
— Ти я научи на твърде много неща — добави обвинително поредният силует. Уктебри плъзна гневен поглед по събеседниците си и за миг ги видя такива, каквито би ги видял външен човек — сборище на гърчави, разкривени създания, болнави и плашливи след вековете в нелегалност.