Поглед в мрака

Беше млада, най-малкото с петнайсетина години по-малка от Талрик, и привлекателна също. Златистата й коса беше дълга, прибрана спретнато на тила. Дрехите й бяха хубави, каквито би носила съпругата на някой заможен офицер, примерно. Погледът й не трепваше.

— Майор Талрик от Рекеф — започна тя без въпросителна нотка в думите си. Макар да бяха стегнали болезнено ръцете му зад гърба, стражите го наблюдаваха напрегнато. Талрик зачака, обзет от лошото предчувствие, че това не е възможност да подобри съдбата си, а поредното изпитание, което да издържи по един или друг начин.

— Убили сте генерал Рейнер — отбеляза жената.

„Дали пък не е съпругата на Рейнер?“ Това звучеше що-годе логично. За друго обяснение Талрик не се сещаше. Доста млада съпруга ще да е имал Рейнер обаче. Никога не се беше замислял за семейното положение на генералите от Рекеф. Самият той беше женен, макар че не беше виждал съпругата си от години, така че защо генералите да правят изключение? Империята имаше нужда от синове и бракът беше задължение, което рядко имаше нещо общо с чувствата.

— Майор Талрик… или само Талрик, може би. — Усмивката й си оставаше светла и непроницаема. Очите й също се усмихваха, твърдо някак, но все пак се усмихваха, така че и да беше вдовица, едва ли страдаше от прекомерна скръб по покойния си съпруг. — Генерал Бруган ми показа досието ви — каза тя и махна по посока на офицера зад себе си.

Талрик примигна и стрелна с поглед едрия мъж. „Генерал Бруган?“ Значи Рекеф наистина се готвеше да го разпарчетоса, така ли? Но коя беше жената в такъв случай? И къде беше генерал Максин?

— Кариерата ви е крайно интересна — отбеляза тя. — Бихте ли ни припомнили, генерале?

Бруган се взираше студено в Талрик, като занаятчия, който оглежда повреден механизъм.

— Активно участие в потушаването на съпротивата след превземането на Мина. Препоръчан за Рекеф от майор Ултер, по-късно губернатор на същия град. Работа във вражеския тил по време на Дванайсетгодишната война. По-късно внедряване и разработване на агентурна мрежа в Равнините с център в Хелерон. Планът за удар срещу Колегиум по релсовия път.

Усмивката на жената режеше като бръснач.

— Онова май не е минало много добре, нали така?

„Надхитриха ме. Армията не ми осигури нужната подкрепа. Главният ми агент ме предаде.“

— Да — отвърна простичко Талрик.

„Ако ще ме изтезават, нека е заради собствените ми провали. Няма да умра, обвинявайки друг за грешките си.“

— Същото важи и за векианската кампания — добави мрачно генерал Бруган.

„За онази операция отговаряше майор Даклан, копеле такова.“ Потръпна вътрешно, спомнил си как острието на Даклан го пронизва.

— Да, кампанията, след която сте минали в нелегалност, разбрах — отбеляза жената. Изражението й подсказваше, че е запозната с всички подробности и че не ще му позволи да използва нито една от тях в своя защита. Явно нямаше смисъл да подхваща старата песен — „вие първи ме предадохте“. Беше самата истина, но нямаше да промени нищо, така че защо да се хаби?