Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Имаше пазачи, разбира се, защото затворниците бяха ценен ресурс и не биваше да се прахосват ненужно. Гражданите се отнасяха сериозно към тази традиция. Скакалецородният на три стълба вдясно от Талрик току-що беше пребит до кръв от трима младежи, въоръжени с дъги от бъчви, всичко това под снизходителните погледи на пазачите, които не криеха гордостта си от тази похвална проява на младежка инициативност.
Талрик премести отново тежестта си, макар да беше открил, че удобна позиция не съществува. Онези, които го бяха вързали, явно си разбираха от работата. Опита се да даде почивка на част от мускулите си, но тялото му, което беше понесло немалко през последните месеци, започваше да се предава. От опит знаеше, че може да виси тук цял ден и повече, преди да решат какво да правят с него.
„Е, приеми това като генерална репетиция за предстоящия разпит.“ Рано или късно щяха да го опнат на масата за изтезания и да го попитат защо е убил генерал Рейнер и кой го е подучил. Самият той беше провел много подобни разпити през годините и пазеше спомени, които бяха прекалено живи и цветни, за да намери утеха в тях. Не хранеше празни илюзии за издръжливостта си. На масата за разпити и най-издръжливите се пречупваха. Не ставаше дума за някакво състезание между разпитващ и разпитван. Тази игра просто не можеше да бъде спечелена.
Бунтът в Мина сигурно беше избухнал вече. От тази мисъл го полазиха особени тръпки, защото смяташе, че има немалък личен принос градът да въстане. Той беше човекът с чука, пропукал черупката на Империята. Мина вече се е вдигнала на оръжие или ще го направи всеки момент, да не забравяме и Сзар… и ако тамошният бунт още продължава и се засече по време с минаското въстание, къде щеше да прати войниците си Империята? А окупираният мравешки град-държава Мейнис не е много далеч оттам, като си помислиш… Кой да предположи, че Империята ще се окаже нещо толкова крехко?
— Виж ти, виж ти — каза някой. Изглежда, беше дошло време да понабият и него, помисли си Талрик. После се сети защо гласът му се е сторил познат, но това с нищо не облекчи лошите му предчувствия. Стисна зъби да посрещне болката, която го заливаше с подновени сили при всяко движение, и се изви да я погледне в лицето.
— Вярно си ти, да опустее — каза тя. Стоеше до него без охрана, без окови, съвсем свободна, сякаш това беше нейният град, а не неговият.
— Тиниса — изграчи той.
Паякородната девойка го огледа от глава до пети, като задържа поглед върху мрежата от белези по голия му торс, някои по-стари от самата нея, белеещи се на разноцветния фон от по-нови синини и кръвонасядания, които още не бяха избледнели. На свой ред Талрик си отбеляза факта, че Тиниса е облечена като заможна столичанка с някои дребни промени в кройката, които превръщаха скромната иначе дреха в чувствен тоалет, който подчертаваше многозначително формите й. Ако не я познаваше и се разминеше с нея по улиците на Капитас, сигурно би я взел за авантюристка или за проститутка дори. И сигурно би се изкушил да я заведе вкъщи.
— Виждам, че се чувстваш в свои води — подхвърли той. — Отказала си се от борбата, така ли? Или оптимизмът на Стенуолд относно внедряването на агенти е достигнал нови висоти?
— Нито едното, нито другото. Тук съм заради баща си.
„Тисамон?“ Не можеше да си представи как богомолкородният мята гащи из Капитас, преоблечен като осороден, и се прави на… Не, чакай, той беше избягал всъщност.
— Тисамон е тук? — Проточи врат към другите стълбове. Повечето бяха заети, но нито един от провесените затворници не беше богомолкороден.
Тя го гледаше спокойно.
— Ама как са те вързали само. Сигурно боли, майор Талрик.
— Наблюдателна си.
— Ако поискам, мога да те ударя, нали? Позволено е?
Той затвори очи.
— Зависи като каква се явяваш, Тиниса. Давай, удари ме. С теб отдавна се дебнем с извадени ножове, но ти така и не събра куража да ми посегнеш. — Което не беше съвсем вярно, разбира се. Тиниса едва не го беше убила при нападението над „Гордост“ край Хелерон. А и беше глупаво да я предизвиква. Познаваше я достатъчно, за да знае, че тя ще отвърне на предизвикателството. Както и стана — Тиниса заби юмрук в натъртените му ребра, толкова силно, че Талрик ги чу как изпукват. Болката беше жестока и той простена задавено, което предизвика одобрителни коментари сред зяпачите. Стражите, които уж трябваше да го пазят, не направиха нищо, естествено.
Тя се наведе да прошепне в ухото му: