Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Дали същото важеше и за Уктебри обаче? Комарородният си имаше свои начини да я следи, които Седа не можеше да контролира, точно както не можеше да контролира и самия него. Нищо чудно невидимите му очи да стигаха и тук, в тази стая, където Седа приемаше своите съучастници и им възлагаше задачи. Като всички други, и Уктебри беше останал сляп за истинската й същност. Израснала в постоянен страх за живота си, тя нямаше друга защита освен маската на уязвимо и безпомощно момиче. Ножът на Максин от години висеше над главата й в очакване на заповед, която Алвдан, с избухливия си и непостоянен нрав, можеше да издаде във всеки един момент. Живяла беше ден за ден, скрита зад щит от престорена кротост. Кротост, която Седа беше култивирала усърдно, както и внушението, че няма нищо против хората да я командорят. Когато беше малка, живееше в постоянен страх, че генерал Максин може да чете мисли и че моментално ще долови и най-слабата искрица на бунт или негодувание, припламнала в сърцето й.
Сега обаче се беше сдобила със съюзник, който наистина можеше да чете мисли. Но дори магьосникът трябваше да задълбае много надълбоко, за да стигне до истинската й същност, защото благодарение на богатия си опит в мимикрията Седа му предлагаше само онова, което той искаше и очакваше да види.
Уктебри Саркадът беше умен, достатъчно умен да планира свалянето на един император, но Седа се надяваше, че като повечето умни мъже и той е склонен да подценява интелигентността на другите. Плъзна поглед по съюзниците си в стаята. Сред тях беше генерал Бруган, разбира се, солиден, надежден и в много голяма степен верен на каузата й, особено след като брат й постави Максин начело на Рекеф. Подозрителната кончина на генерал Рейнер приличаше на предизвестие за неговата собствена и това го правеше мека глина в ръцете на Седа. А и тя го харесваше освен това — и в лице, и в тяло Бруган беше мъж, достоен за възхищение, още по-интригуваща беше самобитната нишка на почтеност в основата на характера му. Седа знаеше какви въжделения храни Бруган по отношение на нея и с нищо не беше попарила надеждите му. Тепърва щеше да се възползва от тях.
Беше привлякла на своя страна и трима от императорските съветници — на първо място стария Гегевей, който виждаше в нейно лице жертва, нуждаеща се от майчински грижи; другите двама бяха от по-старите осородни съветници, разтревожени, че мястото им до трона скоро ще бъде заето от по-млади мъже, които императорът чувстваше по-близки до сърцето си. Само преди две години подобен заговор за държавна измяна би бил немислим, но след разцеплението в Рекеф хората се страхуваха не само за постовете и репутацията си. Смъртта на генерал Рейнер беше уплашила немалко влиятелни столичани.
И двамата дворцови кастелани вече бяха на нейна страна — на тях никой не им обръщаше особено внимание, защото ги смятаха за долно качество хора, чиито способности и амбиции не стигат по-далеч от управлението на прислугата. Единият беше скакалецороден роб, другият — осородна жена. Като цивилни поданици на Империята, те не се ползваха с привилегиите на военната класа и изглежда единствено Седа си даваше сметка с каква реална власт разполагат и какво може да бъде постигнато с тяхна помощ. Освен с изброените дотук, Седа разполагаше и с няколко армейски офицери — един полковник и двама майори от столичния гарнизон, както и неколцина от провинциите. Те бяха от малобройния контингент недоволни, които Бруган беше държал под око и които при други обстоятелства би отстранил своевременно като назидание за другите амбициозни офицери в армията. Вместо това им беше направил оферта от нейно име.
Седа местеше поглед от лице на лице и виждаше там своята крехка империя, готова да се противопостави на всемогъщия й брат… и на онова чудовище Уктебри.
Дари ги с топла усмивка и се зае да им разясни какво следва да направят за нея.
— Имаш нов посетител — чу се гласът на Улт. Тисамон отвори очи, отърси се от мрачните сънища и обхвана с поглед тясното и тъмно пространство на своята клетка.
— Не, благодаря.
— Какво да кажа? Ти си популярен човек. — Улт се ухили невесело. — Досега не бях имал затворник, когото толкоз хора напират да видят.
Тисамон сви рамене.
— Да вървят на майната си.
— Недей така де. Заради теб ще изгубя цяло състояние.
Преди две вечери богомолкородният се беше дуелирал на една малка частна арена и мълвата беше плъзнала като горски пожар. Само през последния ден Улт беше водил в подземието десетина и повече посетители, които държаха да го видят, почти всичките жени от благородни семейства. Такава била традицията, обясни Улт. Повечето мъже били надалеч с армията и жените им скучаели горките. Малко вълнение им идвало добре, а и гладиаторите нямали нищо против да пофлиртуват с изискани дами.