Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Не я свърташе на място, както се бяха вторачили другите слуги в нея. Така и не беше се научила на търпение, дори и в това безкрайно поклонничество. След разочарованието й в Компостела бе продължила по пътя през вътрешността на Испания до Саламанка. Никой там нямаше спомен за червенокос млад мъж, който се интересува от катедрали и странстващи певци, но един добронамерен монах й каза, че в Толедо имало общност от учени хора от Англия. Надеждата изглеждаше смътна, но Толедо не беше много далече по прашния път, тъй че Алиена продължи.
Тук я чакаше ново болезнено разочарование. Да, Джак беше пребивавал тук — какъв късмет! — но вече си беше заминал. Догонваше го: вече беше само на месец след него. Но и този път никой не знаеше накъде е тръгнал.
В Компостела можеше да предположи, че трябва да е заминал на юг, защото тя бе дошла от изток, а на север и на запад имаше море. Тук, за жалост, съществуваха повече възможности. Можеше да е тръгнал на североизток обратно към Франция, на запад към Португалия или на юг до Гренада, а от испанското крайбрежие можеше да е взел кораб за Рим, Тунис, Александрия или Бейрут.
Алиена бе решила да се откаже от търсенето, ако не намереше ясен знак накъде е заминал. Беше смъртно уморена и много далече от дома. Не бяха й останали почти никаква енергия или решимост и нямаше да може да издържи без нещо повече от смътна надежда за успех. Готова беше да си тръгне обратно към Англия и да се опита да забрави Джак завинаги.
От бялата къща излезе друг слуга. Беше облечен в по-скъпи дрехи и говореше френски. Изгледа я нащрек, но й заговори учтиво:
— Приятелка сте на господин Джак?
— Да, стара приятелка от Англия. Бих искала да поговоря с Рашид Алхарун.
Слугата погледна бебето.
— Роднина съм на семейството на Джак — каза Алиена. Не беше лъжа: в качеството си на отхвърлена съпруга на доведения му брат, двамата бяха все пак роднини.
Слугата отвори по-широко портата.
— Елате с мен, моля.
Алиена пристъпи вътре с благодарност. Ако я бяха върнали оттук, щеше да е краят на пътя й.
Тръгна след слугата през прелестен вътрешен двор, покрай плискащ фонтан. Зачуди се какво ли бе привлякло Джак в дома на този богат търговец. Едва ли беше приятелство. Дали Джак бе декламирал истории в стихове сред тези сенчести портици?
Влязоха в къщата. Беше разкошен дом, с високи и прохладни стаи, с подове от камък и мрамор, пищно резбовани мебели с богата тапицерия. Минаха през две арки и дървена врата и Алиена остана с чувството, че може би са влезли в женските покои. Слугата й даде знак с ръка да изчака и се покашля тихо.
След миг в стаята с плавна походка влезе висока сарацинка в черна роба, вдигнала крайчеца на дрехата пред устата си в поза, която щеше да е оскърбителна на всеки език. Погледна Алиена и проговори на френски:
— Коя сте вие?
Алиена се стегна, изпъна рамене и отвърна с цялото възможно високомерие:
— Лейди Алиена, дъщеря на покойния граф на Шайринг. Доколкото разбирам, имам удоволствието да разговарям с жената на Рашид, продавача на пипер. — В тази игра едва ли можеше да й се опре някой.
— Какво искате тук?
— Дойдох да се видя с Рашид.
— Той не приема жени.
Алиена разбра, че не може да разчита на съдействие от тази жена. Само че нямаше къде другаде да отиде, затова продължи да опитва.
— Би могъл да приеме близка на Джак.
— Джак съпруг ли ви е?
— Не… Той ми е девер.
Жената не й повярва. Като повечето хора сигурно предположи, че е забременяла от Джак, след това я е изоставил и тя го преследва, за да го принуди да се ожени за нея и да поддържа детето.
Домакинята се извърна и извика на някого на непонятен за Алиена език. След миг в стаята влязоха други три жени. По външността им личеше, че са й дъщери. Заговори им на същия език и трите се втренчиха в Алиена. Забъбриха помежду си. Името Джак се повтаряше често в думите им.
Почувства се унизена. Беше готова да се завърти на пети и да си излезе, но това означаваше да се откаже напълно от търсенето си. Тези ужасни хора бяха последната й надежда. Алиена повиши глас, за да прекъсне разговора им и каза:
— Къде е Джак?
Искаше й се да прозвучи властно, но за жалост излезе повече на молба.
Дъщерите се смълчаха.
— Не знаем къде е той — каза майката.
— Кога го видяхте за последен път?
Жената се поколеба. Не искаше да отговори, но и нямаше как да се престори, че не знае кога го е видяла за последен път. Отвърна с неохота: