Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Какво ти каза той?
Джак се досети, че има предвид баща си.
— Предложи да ме устрои като строител на къщи.
— Що за зестра е това! — възмути се тя. — Не мога да го повярвам. Можеше поне да ти предложи пари.
Традиционното сарацинско увъртане не й беше по сърце, забеляза Джак развеселен. Откровеността й му подейства ободрително.
— Не мисля, че ми се иска да строя къщи — отвърна той.
Айша изведнъж стана сериозна.
— Харесваш ли ме?
— Знаеш, че те харесвам.
Тя пристъпи напред, вдигна лицето си, затвори очи, изправи се на пръсти и го целуна. Ухаеше на мускус и амбра. Отвори устата си и езикът й пробяга игриво между устните му. Ръцете й го обгърнаха почти неволно. Дланите му се отпуснаха на кръста й. Памукът бе много тънък: почти все едно, че докосваше голата й кожа. Тя взе ръката му и я вдигна към гърдата си. Тялото й беше тънко и стегнато, а гръдта й — малка, с мъничко твърдо зрънце на върха. Задиша тежко, докато се възбуждаше. Джак се стъписа, щом усети ръката й, движеща се между краката му. Стисна зърното й между пръстите си. Тя изохка и се отдръпна от него задъхана. Той отпусна ръце.
— Нараних ли те? — прошепна й.
— Не!
За миг си помисли за Алиена и изпита угризение. След това осъзна колко е глупаво. Защо трябваше да се чувства виновен, че изменя на жена, която се е омъжила за друг?
Айша го погледа за миг. Беше почти тъмно, но той все пак видя, че лицето й е пламнало от страст. Вдигна отново ръката му и я върна на гърдата си.
— Направи го пак, но по-силно — прошепна настойчиво.
Намери зърното й и се наведе да я целуне, а тя издърпа главата си назад и загледа лицето му, докато я галеше. Стисна я лекичко, а след това се подчини и защипа по-силно. Тя се изви назад, тъй че плоските й гърди изпъкнаха и зърната й набръчкаха тъканта на роклята. Джак наведе глава към гръдта й. Устните му се стегнаха около зърното й през плата. После импулсивно го хвана между зъбите си и захапа. Чу рязкото й вдишване.
Усети как Айша потръпна в прегръдката му. Вдигна главата му от гърдата си и я притисна до своята. Зацелува го пламенно, все едно че искаше да покрие лицето му с устните си, придърпа тялото си към неговото и заиздава накъсани, изпълнени с томителна страст гърлени звуци. Беше възбуден, смутен и дори малко уплашен: никога не бе изпитвал такова нещо. Помисли си, че всеки момент ще изригне. Тогава ги прекъснаха.
Гласът на майка й доехтя от вратата.
— Рая! Айша! Прибирайте се вътре веднага!
Айша вдигна очи към него, задъхана. След миг го целуна отново и силно притисна устните си в неговите, докато го заболя.
— Обичам те — изсъска му и се отдръпна. Побягна към къщата.
Джак се загледа след нея. Рая я последва с малко по-спокойна крачка. Майка им хвърли осъдителен поглед към него и Жозеф, влезе след момичетата и затръшна вратата след себе си. Джак остана зяпнал в затворената врата и зачуден какво трябваше да означава всичко това.
Жозеф прекоси двора и го извади от унеса.
— Такива красиви момичета са — и двете! — подхвърли му и намигна заговорнически.
Джак кимна разсеяно и тръгна към портата. Жозеф закрачи до него. Щом излязоха навън през арката, един слуга изскочи от сенките и затвори вратата зад тях.
— Неприятното с годежа е — заговори Жозеф, — че накрая те боли между краката. — Джак не отвърна. — Можем да прескочим до Фатима да го облекчим. — „При Фатима“ беше публичният дом. Въпреки сарацинското му име, почти всички момичета бяха светлокожи, а малкото арабски курви струваха много скъпо. — Искаш ли да дойдеш? — попита Жозеф.
— Не. Моята болка е друга. Лека нощ.
Отдалечи се бързо. Компанията на Жозеф не беше особено приятна, меко казано, а и настроението му тази вечер беше вгорчено.
Нощният въздух го разхлади, докато се връщаше към колежа, където в спалното го чакаше твърдият нар. Чувстваше, че е изправен пред повратен момент. Предлагаха му живот на безметежност и охолство. Трябваше само да забрави Алиена и да зареже мечтата си да построи най-красивата катедрала на света.
Същата нощ сънува как Айша го посещава. Голото й тяло лъщеше от благовонно масло и тя се отърка в него, но не му позволи да се люби с нея.
Когато се събуди на заранта, беше взел решението си.
Слугите не склониха да пуснат Алиена в къщата на Рашид Алхарун. Сигурно приличаше на просякиня, помисли си тя, докато стоеше пред вратата в прашната си туника и опърпани ботуши, с бебето на ръце.
— Кажете на Рашид Алхарун, че търся неговия приятел Джак Фицджак от Англия — каза им тя на френски, без да знае дали тъмнокожите слуги можеха да разберат и една дума. Замърмориха си на някаква сарацинска реч, след което един от слугите, висок мъж с черна като въглен кожа и коса като руното на черна овца влезе в къщата.