Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Никога повече нямаше да работи на друг храм като катедралата в Кингсбридж, мислеше си той, докато седеше отпуснат в топлия испански следобед, заслушан в смеха на жените, отекващ смътно някъде от вътрешността на голямата прохладна къща. Все още му се искаше да построи най-красивата катедрала на света, но нямаше да е онова масивно, тромаво, наподобяващо крепост здание. Искаше му се да приложи новите техники, оребрените сводове и изострените арки. Само че нямаше да ги приложи точно по начина, използван досега. Нито една от църквите, които бе видял досега, не въплъщаваше максимално откриващите се възможности. В ума му започна да се оформя представата за нов храм. Подробностите бяха смътни, но цялостното усещане бе много силно: виждаше просторно, ефирно здание със слънчевата светлина, изливаща се от огромните й прозорци и сводесто кубе, толкова високо, че сякаш стига до небесата.
— На Жозеф и Рая ще им трябва къща — заговори изведнъж Рашид. — Ако би се хванал да я построиш, бързо ще последва друга работа.
Джак се изненада. Не беше помислял досега за строене на къщи.
— Смяташ ли, че ще искат аз да им построя къщата?
— Биха могли.
Последва ново дълго мълчание, през което Джак се опита да си представи живота си като строител на къщи за богати търговци в Толедо.
Най-сетне Рашид като че ли се събуди напълно. Изправи се и отвори широко очи.
— Харесваш ми, Джак — заговори той. — Честен човек си и разговорите с теб са стойностни, нещо, което трудно бих могъл да кажа за повечето хора, които съм срещал. Надявам се да останем приятели завинаги.
— Аз също — отвърна Джак, малко изненадан от това признание.
— Аз съм християнин, тъй че не държа жените си под ключ като повечето ми събратя мюсюлмани. От друга страна съм арабин, което означава, че не им позволявам съвсем… да ме прощаваш, волностите, присъщи за други жени. Позволявам им да се запознават и разговарят с гости мъже в къщата. Позволявам дори да завързват приятелства. Но в момента, в който приятелството започне да съзрява в нещо повече — което е напълно естествено между млади хора — очаквам мъжът да направи официален ход. Всичко друго би било оскърбление.
— Разбира се — отвърна Джак.
— Знаех, че ще го разбереш. — Рашид се изправи и отпусна свойски ръка на рамото на Джак. — Така и не бях благословен със син. Но ако имах, мисля, че щеше да е като теб.
— Но по-мургав, надявам се — отвърна без да му мисли Джак.
Рашид го погледна озадачено за миг, а после избухна в смях, стряскайки другите гости на двора.
— Да! — отвърна той весело. — По-мургав! — И влезе в къщата разсмян.
Другите гости започнаха да си тръгват. Джак остана да седи сам, замислен над казаното му току-що в захладяващия късен следобед. Бяха му предложили сделка — нямаше съмнение за това. Ако се оженеше за Айша, Рашид щеше да го лансира като строител на богатите хора в Толедо. Имаше и предупреждение: ако не възнамерява да се жени за нея, да стои настрана. Хората в Испания имаха по-изтънчени маниери от англичаните, но можеха да се изразяват ясно, щом се наложи.
Когато Джак се замисляше над положението си, понякога му изглеждаше невероятно. „Аз ли съм това?“ — казваше си. „Това ли е Джак Джаксън, незаконен син на мъж, когото са обесили, отраснал в леса, чирак зидар, избягал монах? Наистина ли ми предлагат красивата дъщеря на богат арабски търговец, с гарантиран поминък отгоре на това като строител, в този прелестен град? Твърде хубаво звучи, за да е истина. И при това момичето дори ми харесва!“
Слънцето залязваше и дворът потъна в сянка. Бяха останали само двама — той и Жозеф. Тъкмо се чудеше дали тази ситуация е нагласена, когато се появиха Рая и Айша, за да докажат, че е. Въпреки строгостта, с която уж се гледаше на физическата близост между момичета и млади мъже, майка им знаеше точно какво става, а най-вероятно и Рашид. Щяха да позволят няколко мига интимност на младите. След това, преди да са стигнали до нещо по-сериозно, майката щеше да излезе на двора, преструвайки се на ядосана и да заповяда на момичетата да се приберат.
От другата страна на двора Рая и Жозеф веднага започнаха да се целуват. Джак се вдигна от стола си, щом Айша се приближи. Носеше дълга до пода бяла рокля от египетски памук, тъкан, каквато Джак не беше виждал, преди да дойде в Испания. По-мека от вълна и по-тънка от лен, тя прилепваше по краката на Айша докато се движеше, а белият й цвят сякаш блестеше на сумрачната привечерна светлина. От нея кафявите й очи изглеждаха почти черни. Застана пред него, усмихна се дяволито и го попита: