Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Алън погледна Бепи в очите.
— Идеята ти е примерно да ги качим на малък самолет за някъде и после пилотът да скочи с парашут, оставяйки тримата братя да се гледат стъписано, така ли?
— Да, нещо такова. Обаче в малък самолет човек не може скришом да си сложи парашут. Планирането на маршрута и други подробности го правят много трудно изпълнимо. Трябва да бъде нещо по-просто, но убедително. Имаш ли познати каскадьори?
— Познавам един, който навремето беше каскадьор.
— С какво се занимава сега?
— С нищо. Всъщност би бил особено подходящ — безработен е. Той е комарджия и дължи на хотела поне петдесет хилядарки според последната ми информация. И съм убеден, че още не си е изплатил залозите.
— Точно той ми трябва — каза Бепи. — Намери ми го. Кажи му, че ще му платя петдесет хиляди и ще уредя сметките му в хотела ти. Това ще го заинтересува.
— Добре, утре ще му се обадя.
— Не, обади му се днес и разговаряй лично с него. Не го търси чрез други хора. Не искам никой да знае, че сме във връзка с него. Къде живее?
— Лас Вегас. Този глупак е непоправим комарджия. Влюбен е във Вегас. Говори се, че и като каскадьор е бил непоправим. Чувал съм, че неведнъж се е пребивал.
— Това е добре. Като че ли е роден да губи. Свържи се с него и му кажи, че ще отидем да го видим във Вегас. Уговори срещата за късно тази нощ. Извикай братя Грималди на среща по някое време днес.
Същия ден следобед Бепи бе седнал на една маса с лице срещу Пит Грималди.
— Как мислите? Какво решихте, момчета? — попита той.
— Можем ли да стигнем до споразумение или не?
— Да, ние се разбрахме да вземем петте милиона и да запазим мира — отговори Пит.
— Обаче това е окончателно. Пазарим се така: пет милиона или нищо — обади се Сам. — Цялата сума в брой.
— Смятах да ви платя с чек — каза Бепи на Сам.
— Ти луд ли си бе? — кресна Сам от другия край на масата. — Ние дадохме на тоя евреин пари в брой и искаме да ни ги върне в брой.
Бепи се усмихна. Точно това искаше да чуе.
— Добре, Алън. Плати им пет милиона в брой. Това е цената им за мира, а всички искаме мир. Тези хора ще си получат цената — повтори той. — Ще обясня на Морано, че това е най-доброто, което сме могли да направим за теб. До няколко дни трябва да отпътувам за Ню Йорк. Хайде тази вечер всички да отидем във Вегас. Ще се радвам, ако и тримата дойдете като наши гости да се посмеем и забавляваме и освен това да вземем парите ви. Аз не бих рискувал да пренасям такава сума. Вие можете да го направите. Утре към три часа ще се съберем всички в хотел „Ел Банко“ и ще ги преброим. Искам и тримата да присъствате при предаването на парите, за да няма след това приказки. Съгласни ли сте? Ще бъда свидетел, че парите са ви изплатени и ще докладвам на Морано за приключването на сделката. Обаче помнете, че това ще бъде последният път, когато стъпвате в хотела!
Братята се съгласиха да отидат в Лас Вегас и да пренесат парите.
— Освен това, Сам — подхвърли Бепи, — не забравяй да се отбиеш в хотела ми да си вземеш любовницата. Приятелите ми я чукат от толкова време, че малката сигурно не може да ходи. Вероятно краката й вече са се изкривили.
— Каква любовница? — попита Сам, правейки се на ударен.
Когато по-късно Бепи се върна в апартамента си, с голяма изненада установи, че Кристи е още там. Беше облечена и чакаше. Двамата с Але Хоп гледаха телевизия. Бепи я огледа. Жадното за секс момиче от предната вечер се бе превърнало в жалка марионетка. Изглеждаше съвсем покорна и бледа. Очевидно беше, че пазачите й са я изтощили напълно.
— Ония мръсници не си ли я потърсиха? — попита Бепи.
— Не. Никой не се е обаждал за нея — отговори Але.
— Дадохте ли й да яде?
— Да. Нахранихме я, чукахме я и я изкъпахме. Цялата е напудрена и готова да им я изпратим обратно — промърмори изтощено той. — Сега мога ли да поспя? Скапах се от тая работа.
— Да, върви да спиш. Ще те събудя по-късно. В шест часа заминаваме за Вегас.
— Може ли вече да си тръгвам? — попита тихо Кристи.
Бепи я погледна право в очите и на лицето му грейна мълчалива подигравателна усмивка, с която целеше да я доунищожи.
— Какво си зяпнал, Бефино? — кресна тя неочаквано и го прониза със свиреп поглед. — Всичко това снощи можеше да бъде само твое. Обаче не! Ти го даде на ония гадни катили. А сега ме зяпаш с похотлив поглед! Искам да си отида вкъщи. Разбра ли? — изхлипа тя. — Просто ме пусни да си отида.