Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Тъкмо докато Ричард Морган говореше, господин Тисълтуейт най-неочаквано проумя за него нещо, което открай време го беше глождело и не му беше давало мира. В Бристъл Ричард се беше носил по течението досущ сал, подмятан във всички посоки, понякога според приумиците и прищевките на околните. Въпреки мъките и сполетелите го бедствия си бе останал такъв бездеен и вял. Дори изчезването на Уилям Хенри не му беше дало посока в живота. А ето, Сийли Тревилиън го бе запокитил в океан, където, носиш ли се като сал, с теб е свършено. Океан, където Ричард бе осъзнал, че събратята му по съдба не могат да плават, и затова ги беше взел под крилото си. Тъмницата му беше дала пътеводна звезда, която да го направлява, а желязната му воля бе издула платната, които той дори не бе подозирал, че притежава. Имаше нужда да обича някого повече, отколкото себе си, и се бе нагърбил със задачата да спаси своите хора, онези, които, бе довел със себе си от Глостърския затвор, за да навлязат заедно в непознати разбунени морета.
„Какъв невероятен мъж, а Англия ще го изгуби. Въпреки че тя никога не го е притежавала, понеже не му е дала възможността да се разгърне докрай. Салът се е превърнал в могъщ кораб, но се опасявам, че така и няма да видя как оръдията му стрелят.“
След като ги представи, четиринайсетте затворници (наложи се да включат и Уилям Стенли от Сийнд и Мики Денисън) се подредиха в кръг около господин Джеймс Тисълтуейт и заслушаха какво ще им каже за евентуалната им съдба.
— Първоначално — подхвана доставчикът на приятни четива, с които се тешаха повечето грамотни жени във Великобритания, — лишените от свобода на „Церера“ трябваше да бъдат изселени на място, наречено Лемен, което, доколкото подразбрах, било остров насред пълноводна река в Африка с размерите на Манхатън в Ню Йорк. Там до година със сигурност сте щели да измрете като мухи, покосени от някоя смъртоносна болест. Трябва да благодарите на Едмънд Бърк — тъкмо той зачеркна Лемен, а и цяла Африка от списъка на местата, където да се заточват престъпниците. Подпомаган от своя съмишленик лорд Бошан, миналия март и април Бърк се запретна да громи плана на господин Пит да отърве Англия от нейните престъпници и се провикна на всеослушание, че е по-добре да избесят всички ви, отколкото да ви откарват на място, където смъртта ще ви застигне много по-бавно и мъчително. След заседанията на неизбежната в такива случаи парламентарна анкетна комисия господин Пит се принуди да се откаже от Африка — вероятно завинаги. Така на преден пран излезе предложението на господин Жозеф Матра да се помисли за Ботаническия залив в Нов Южен Уелс, тъй като мястото може би било добро. Лорд Бошан вдигна голяма пушилка, че островите Лемен са извън английските територии, в район, където французите, испанците и португалците често наминавали, за да набират роби. Докато виж, Ботаническият залив може и да не е в английските територии, затова пък е в ничия земя. Защо да не застреляме два заека с един куршум хем да се отървем от вас, понеже струвате на държавата луди пари почти без никаква възвръщаемост, хем да проверим дали след някоя и друга година Ботаническият залив нямало да започне да носи тлъсти печалби за Англия?
Ричард извади една от книгите и се помъчи да покаже на насъбралите се къде горе-долу върху картите на капитан Кук се пада Ботаническият залив, ала единствено върху лицата на що-годе грамотните проблесна някакъв лъч на разбиране.
Господин Тисълтуейт също си опита силите.
— Колко път е, да речем, от Лондон до Оксфорд? — попита той.
— Много път — отвърна Уили Уилтън.
— Към осемдесет километра, някъде там — предположи Айк Роджърс.
— А Ботаническият залив се намира двеста пъти по-далече от Лондон, отколкото Оксфорд. Ако ви трябва една седмица, за да стигнете с каруца от Лондон до Оксфорд, значи със същата каруца ще пътувате двеста седмици, за да се доберете от Оксфорд до Ботаническия залив.