Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Защо рискува? Видът и тялото й бяха достатъчен мотив и стимул. Но в нея имаше и нещо повече. Шоу желаеше жената, скрита зад тази външност. Жената с този умен, всепроникващ поглед. Жената, която можеше да тръгне напред с изправена глава и да се отнася с него като с равен, без притворство, без квалификации. Шоу не знаеше дали тази способност произлизаше от средата, в която бе израснала, но тя бе причината да желае Джъстин Бъртън до полуда.
Което означаваше, че Шоу трябваше да се оправи веднъж завинаги с Джейн и да не оставя нещата да се проточват. Независимо дали връзката му с Джъстин Бъртън щеше да продължи, или не, Шоу разбираше, че е дошло време да скъса излинялата нишка, свързваща го с Джейн. Вече се беше примирил. Съзнаваше какво го заплашва. Ако имаше време само за една жена в живота си, то това със сигурност беше Джъстин Бъртън.
Най-трудният момент бе настъпил. Знаеше, че повече не може да отлага. Да позволи връзката му с Джейн да се протака само за да не му се налага да води битка заради жилището в Трибека, вече не си струваше цената. Не че такава битка щеше да бъде кой знае колко трудна. Джейн беше вложила парите си и собствеността беше нейна. За Шоу оставаха компенсациите по подобренията и един глок. Ако искаше да спази добрия тон, трябваше да отстъпи.
Тези размисли не оправиха киселото му настроение.
Шоу седеше там, взирайки се навън, все още усещайки мириса, вкуса, допира на Джъстин. Мислеше за неочаквания обрат, настъпил в живота му, знаейки, че нищо нямаше да излезе, докато продължаваше да се занимава с Арчи Рейнолдс и Де Лука.
Де Лука… Мрачното му присъствие бе надвиснало над Шоу. Не можеше да отлага повече разговора с него. А на всичкото отгоре Шоу наистина се чудеше какво ли щеше да си позволи да каже Де Лука по телефона за комплекса „Ню Лотс“, за Арчи Рейнолдс и за убийците мюсюлмани.
Шоу пъхна нова касета в касетофона си и го свърза с малко устройство, което позволяваше да се записва направо от приемника.
Първият звук по телефона беше ръмженето.
— Конклин.
— Шоу.
— Задръж.
— Добре.
Разбраха се.
По телефона се чу гласът на Де Лука.
— Шоу?
— Да.
— Какво става, мамка му?
— Точно каквото вие казахте…
Де Лука го прекъсна.
— Не ми казвай какво съм казал, кажи ми какво става.
— Гоним Сините тапи. Снощи спипахме един от хората им, моите заклещват втория.
— Намерили са го. Мъртъв е.
— О, добре. Значи сме елиминирали двама от главниците. Чух, че хората от участъка са спипали и третия. Четвъртият е загинал при онзи пожар в сервиза. Днес погваме втория ешелон. Щом с нас са братята мюсюлмани и редовите ченгета, за два дни нищо няма да остане от Сините тапи.
— Да, а какво става с номер едно?
— Кой, Арчи Рейнолдс ли?
— Отговори на въпроса ми.
— По следите му съм. Той е следващият. Свършено е с него.
— Не се гъбаркай с мен, Шоу! Искам това час по-скоро да приключи. Докладват ми, че снощи самият ад се е отворил там.
— Това си е една истинска, шибана война, шефе! Какво очаквате да стане? Никой не спи, никой не отстъпва. Минал е само ден и половина, за бога!
— Приключи въпроса. Не искам да получавам повече нито един шибан доклад, че на това място се е стреляло. Хвани тоя тип! Веднъж завинаги.
— Да.
— И стой настрана от жената, мамицата ти! Нямаш работа там.
— За какво говорите?
— Знаеш много добре за какво говоря.
— Ако сметна, че може да ми даде информация, ще й задавам въпроси.
— Няма! Тя е извън твоя периметър. Изобщо не си го помисляй.
Щрак.
Шибаният му Де Лука!
Той изключи касетофона и добави поредната касета към колекцията си. Всъщност Де Лука не беше казал нищо уличаващо. Дори не беше споменал името си. Но Шоу го беше хванал да говори по тема, с която не желаеше да бъде свързван. И това беше нещо.
Шоу изключи полицейската радиостанция, телефона, всичко, освен бипъра, който се надяваше, че изобщо няма да го събуди. Умираше за един душ, но реши да си го спести за след съня.
Затвори очи и в главата му веднага закръжи гъмжило от образи: карабината на Елард Уоткинс трещяща над главата му, кървящият Мейсън, Арчи, изпразващ куршуми в тялото на Рахман, улици в хаос и пламъци, Джъстин гола, седяща в леглото си и гледаща го право в очите, Уолтър, взиращ се в компютърния екран, пустите, опожарени улици на Браунсвил, пълни с дрога, болка и отчаяние, онова безкрайно гробище… Цялата гибелна, безмерна гмеж от всичко това… Неусетно се унесе и заспа.