Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Белязаните решиха, че е отпран или най-малкото огънат, но преди да извадят патлаците си, Спърлинг се изправи на задната седалка и опря дулата на двата зиг зауера в тила им.
Импелитери пристъпи с широка усмивка, пъхна значката си пред очите им и каза:
— Арестувани сте, мамицата ви тъпа!
Шофьорът се извърна и изрева към Спърлинг:
— Какво правиш, мамка му? Не можеш да се качваш в колата ми!
— Защо не? — попита Импелитери. — Къде пише, че е забранено?
— Тоя е фалшиво ченге.
— Млъквай, задник такъв!
След три минути, двамата кандидат дилъри бяха закопчани с белезници и седяха на задната седалка на шевролета, чакайки в компанията на Импелитери и Спърлинг на същото място, откъдето беше започнала акцията, недалеч от входа на транспортната фирма.
След пет минути шофьорът започна да се оплаква.
— Ей, човек, кога ще ни вкарате бе? Не мога да седя тук с тия белезници. Хайде бе, човек.
Импелитери извади своя глок и го задържа на десетина сантиметра от лицето му.
— Слушай, задник такъв! Вече ти казах да млъкнеш, мамицата ти! А кажеш още една дума и те застрелвам! Взех ти оръжието. Държа те в ръцете си. Ще те застрелям в тъпата глава и ще те изхвърля в канавката. После ще ти махна белезниците и ще кажа, че е било при самоотбрана. Схвана ли? Само кимни.
Синята тапа кимна.
Той се обърна към Спърлинг.
— По дяволите, Джеймс, струва ми се, че това подейства.
Спърлинг кимна мълчаливо.
— Все едно че хвърляш стръвта във водата, докато синичките се стрелкат насам-натам.
— А-ха.
— Схващаш ли? Синички. Сини рибки. Сини тапи. Схващаш ли?
— Схванах.
— Какво ти става бе, човек? Ядосан си, че не можа да ги застреляш ли?
Спърлинг се замисли над това, преди да ощастливи Импелитери със смислен отговор.
— Ами, може би си прав. Никакви арести, никакво писане, никакъв идиотски процес, в който адвокатите имат всички предимства, където всички доказателства са отхвърлени, където всички свидетели лъжат. Бам! И край. Приключено. Свършено.
— По-скоро бам-бам — отвърна Импелитери. — Жалко, че не е толкова просто, а?
— Да, жалко.
Докато Импелитери подхващаше поредната закачка, до входа спря друга кола. Нова групичка захапа стръвта. В следващите четири часа те спипаха още петима кандидат дилъри, откликнали на изгодната оферта на Марго. На Импелитери и Спърлинг замалко да им свършат белезниците.
Шоу пристигна в Седемдесет и трети участък малко след три следобед точно когато Импелитери и Спърлинг вкарваха тържествено жертвите си в участъка.
Бяха извикали ченгетата от участъка да излязат и да им помогнат да наредят арестуваните на верига един зад друг. Те се затътриха — петимата арестувани заедно с пристъпващия лениво след тях Импелитери, понесъл седем чифта обувки, навързани един за друг като скалпове.
Шоу изгледа процесията и се усмихна.
42.
В стаята на екипа Импелитери удостои Уолтър Уонг и Лойд Шоу със своята версия за славното им завоевание. Спърлинг не каза нищо, за да оспори централната роля на Импелитери. С мълчанието си той като че ли потвърждаваше всяка дума, изречена от партньора му.
Шоу остави Импелитери да говори около десет минути. Щастлив беше да им каже, че са свършили нещо адски впечатляващо. Седем спипани и всичките с дрога. Шестима от тях се оказаха в списъка на Сините тапи.
Шоу за сетен път призна, че са свършили страхотна работа.
— Така, преди да го отпразнуваме, остава да приключим с още една дреболия, без която всичко останало не струва пукната пара.
— Каква?
— Да приковем Арчи Рейнолдс.
С това празненството приключи набързо.
— Говорих с Де Лука тази заран. Продължавам да получавам същото съобщение: хванете Арчи Рейнолдс.
— Добре, добре — каза Импелитери. — Давайте да хванем тоя скапаняк и да приключваме.
— Да си открил нещо полезно? — попита Шоу.
— Нищо. Прегледах почти всичко: Федералната база, щата Ню Йорк, всеки щат източно от Мисисипи и Калифорния. Единственото ново, на което попаднах, е талон за пътно нарушение в Южна Каролина.
— От кога?
Уолтър се зарови сред купчината разпечатки, докато намери съответния къс хартия.