Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Импелитери излезе от колата.
— Боже мой, Марго, не смей да тропаш така на прозореца ми. Мамка му, за малко да получа инфаркт.
— А вие защо паркирате на моето място. Как си въобразяваш, че ще мога да си въртя скапания бизнес с една немаркирана кола пред офиса ми и двама парцаливи детективи, седнали вътре. Изглеждате пълен боклук. Имате нужда от една хубава баня.
— Хайде, изкарахме тежка нощ. Само чакахме да те видим, Марго. Ти така и не отговори на съобщенията ни.
— Нямаше нищо тревожно.
— Ами можеше поне да ми се обадиш и да ми го кажеш, мамицата му.
— Не си губя времето за такива работи.
— Добре де, добре. Все още ли нямаш нищо?
— Напротив. Имам „нещо“. Имам много нещо, миличък.
— Какво?
— Да му се не види, просто няма да повярваш, пендехо. Тия мариконс, Сините тапи, са като плъхове, бягащи от потъващ кораб. Имах три шибани обаждания за дрога. Тази тяхна операция се дъни, миличък, и те са наясно.
— Наистина?
— По дяволите, наистина! Всички типчета от скапаната им банда, които имат поне два байта мозък в главите си, са се хванали да правят собствени удари. Гледат да намерят по кило-две, за да попълнят дупките. Никой не следи пазара в „Ню Лотс“. Снабдяването не върви. Всички са се разшавали.
— Това ли е, което си чула?
— Това е, което съм видяла, сладур. Стой днес наоколо и ще можеш да окошариш някои от тях.
— Много добре.
— Но не и на шибания ми праг. Паркирай някъде другаде.
— Ще се скрия в пресечката.
— Точно така. Ще ги проследя до домовете им или нещо такова. Няма да те издъня.
— Благодаря. Но да ти кажа истината, на твое място не бих се тревожила толкова. Дай им малко въздух, но вярвай ми, никой от тези хора няма да се изненада, ако го спипат. Всички детективи от участъка са тръгнали да душат след тези типове. Плюс една тайфа от „Наркотици“, от „Убийства“, от „Тежки случаи“ и бог знае кой още.
— Без майтап?
— Без майтап. Ти не си единствената, забъркана в това. — Импелитери заговори тихо, макар да нямаше никой достатъчно близо, за да ги чуе. — Е, Марго, някой друг да се е свързвал с теб да иска информация?
— Не е твоя работа, скапаняк. Помагам ти, нали? Казах ти, че ще го направя, и го правя. Другите ги остави да вървят на майната си. Като стана дума, ти си този, който ще направи нужното, когато му дойде време за плащането, нали, миличък?
— Да. Добре. Само ми се обади по клетъчния и ще го направим чисто и спретнато.
— Чао.
Марго се изниза към офиса си заедно с Бени, ръмжащ зад нея. Точно преди да влезе във входа на фирмата за товарни превози, тя се обърна, за да се увери, че Импелитери се е разкарал.
Когато свиха в пресечката, Импелитери се обърна към Спърлинг:
— Слушай сега, Джеймс, ще трябва да прекараме известно време тук, окей?
— Да.
— Ще оставим тия тъпаци сами да ни се натресат, окей?
— Ясно.
— Но направи ми една услуга.
— Каква?
— Не стреляй по никого, освен ако наистина, ама наистина не се наложи, Джеймс. Не знам още колко пъти ще можем да извъртим този номер с човека на шефа на детективите, окей?
— Разбрано.
След като Шоу напусна дома на Джъстин, той се отби в жилището си да си смени дрехите.
Кафето, което беше изпил с Джъстин, беше предизвикало киселини в стомаха му. Нищо не беше ял след онази кофти китайска храна. Все още не му се хапваше нищо. Измъкна флакон „Пепто“ от кухненския шкаф и отпи голяма глътка, докато набираше съобщение на пейджъра на Уолтър.
Уолтър се отзова и Шоу отпи още от розовата течност, докато разговаряха.
— Уолтър?
— Да.
— Аз съм Шоу. Какво става в болницата?
— Моля?
Шоу преглътна.
— Тук е Шоу, по дяволите! Какво става в болницата?
— Току-що приключиха с Рахман. Той е в интензивното.
— Все още ли диша?
— Да. Едва-едва! Пазят го няколко от братята му.
— Това е добре. Как е Мейсън?
— Струва ми се, че е добре. Събуди се преди около половин час, поговори с жена си и отново заспа.
— Тя не е изпаднала в истерия или нещо такова?
— Не.
— Много добре. Да са се мяркали хора от полицията?
— Да, Де Лука и Конклин.
— Господин свръзката?