Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
— След като го правиш поне отчасти заради мен, това е най-малкото, което мога да направя.
Шоу кимна, приемайки обещанието й. Тя задържа ръката му между дланите си и продължи:
— И знам, че е погрешно. Знам, че моментът не е подходящ. И ти може би не си подходящият човек. Може би се осланям на теб просто защото съм изплашена. Знаеш, че не съм някаква хлапачка от гетото. Не се справям добре с насочени към мен оръжия, когато ме нападнат или заплашат с пистолет. Изплашена съм. Така че имам нужда от теб. Привличаш ме. И ти се възхищавам. Така че, макар всичко това да е грешка, не мога да го спра. И няма да се мъча.
— Не искам да го спираш.
— Но не мога да ти дам обещания. Може би в края на кошмара ще се окажем в задънена улица.
— Не те моля за обещания.
— Когато всичко това свърши, може би и всичко между нас ще е свършено.
— Каквото има да става, ще стане.
Тя докосна лицето му.
— Ами, тогава, Лойд…
— Какво?
— Няма да е зле да се обръснеш.
— Да се обръсна?
Джъстин само го погледна, давайки му време да възприеме какво искаше да му каже. След миг Шоу се усмихна.
— Извинявай. Не съм от най-схватливите.
Той се обръсна и застана под душа. Изми се с шампоан и се три, докато не реши, че е изличил миризмата на кръв, барут и пот от тялото си, ако не и от дрехите си. Докато стоеше под душа, вратата се отвори. Джъстин влезе, окачи чиста кърпа за него, прибра дрехите му и го остави.
Шоу излезе от кабинката. Върху голямата, пухкава хавлиена кърпа беше оставен презерватив. Постъпката й му се стори разбираема. Приятно му беше, че тя успя да се справи по толкова деликатен начин с положението.
Подсуши се и уви кърпата около кръста си, след което излезе от банята. Чу гласа на Джъстин вляво от себе си.
— Тук съм.
Шоу премина през късия коридор и зави към спалнята. Беше дръпнала щорите и пуснала завесите, така че в стаята проникваха съвсем бледи утринни лъчи. Джъстин седеше до високата табла на леглото, придърпала завивките до кръста си. Халатът го нямаше. Нито памучната нощница. Беше само Джъстин. Гола.
Шоу усети, че му е трудно да си поеме дъх. Раменете й, дългите й тънки ръце, пълните гърди, онази копринена кожа с цвят на кафе с мляко… Всичко това го хипнотизира. Той остана така няколко мига, поглъщайки я с очи, разбирайки, че тя няма нищо против да стои и да я гледа по този начин.
— Имаме ли време? — попита тя.
— Доколкото зависи от мен, изобщо няма да продължи дълго.
Джъстин Бъртън се засмя. Голяма, щедра, красива усмивка огря лицето й. Беше прекрасна.
Невероятна.
Беше му обещала да го събуди след един час. Никога, откакто се помнеше, не беше спал толкова спокоен сън. Чувстваше се облекчен, не само от страстта, но за един кратък час се бе освободил от опустошаващия го вихър от мрачни чувства, задръжки и съмнения. Беше го изтощила и едновременно бе възстановила силите му. А когато дойде време да го събуди, направи го с гореща кърпа. Първо изтри лицето и устните му, после гърдите му и след това, много нежно, гениталиите му. Подсуши го, целуна го и каза:
— Време е да се пъхаш в онези мръсни дрехи и да направиш това, което си решил, мили.
„Мили“. Звучеше добре. Особено по начина, по който го каза.
— Благодаря ти — дрезгаво изрече той.
Не си казаха довиждане. Не й предложи повече съвети или предупреждения. И не й каза, че е записал разговора им.
Беше включил касетофона, когато тя се бе извърнала да извади кафето и закуските от кафявия плик. Шоу потисна чувството си за вина, като си каза, че беше оставил касетофона включен, защото не можеше да рискува Джъстин да види как го изключва. Но чувството за вина от това, че не изтри записа, остана да го гложди.
40.
Джеймс Спърлинг и Тони Импелитери също поспаха в колата, съкращавайки с три часа времето, преди Кралица Марго да ги намери паркирали на улицата срещу офиса й.
Тя почука на прозореца и изрева:
— Какво правите, мамицата ви, тук пред моето място?
Спърлинг замалко да я застреля. Беше измъкнал пистолета си и го беше насочил към нея при второто потропване.
Марго отскочи назад. Бени посегна за патлака си. Импелитери се събуди и леко избута оръжието на Спърлинг към пода.
— Спокойно, партньоре.
— Дръж си скапаната играчка в джоба, по дяволите — каза Марго на Бени.