Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
— Мамка му, ти си луд бе, човек! Хора като тях…
— Да. Именно хора като тях. Обърни този камък и виж какво ще изпълзи изпод него.
Уолтър се извърна към клавиатурата си. Възможността да разкрие нещо за шефа на полицията и за шефа на детективите сякаш го изпълни с нова енергия. Разбираше не по-зле от Шоу предимствата, които щяха да получат, ако успееха да достигнат до такава информация.
Когато Шоу напускаше офиса на екипа, той видя как Уолтър набираше някакъв номер на клетъчния си телефон с лявата ръка, докато с дясната местеше мишката по екрана. Беше направо виртуоз.
Шоу тъкмо излизаше през вратата, когато Уолтър му подвикна:
— Ей, да не забравиш!
— Какво?
— За оня Марвин. Елис Марвин.
— Какво за него?
— Мисля, че той е братът на оня, дето го намериха с куршум в главата по-рано.
— Какво?
— Марвин и Марвин. Едно и също име. — Уолтър се зарови сред купчината хартии на бюрото си. — Проверих. Те са братя.
— По дяволите!
На Шоу му беше убягнало, но на Уолтър, въпреки че бе потънал в мъглата на смъртната умора — не. За малко щеше да пропусне да му го изтъкне. Щяха да го пропуснат.
Шоу порови сред хартиите на Уолтър, докато не намери доклада, документирал намирането на трупа на Малкия Марвин. Беше в оригиналната папка на Де Лука. Куршумът! Имаше нещо необичайно в куршума.
Той запрелиства страниците и намери доклада на съдебния лекар. Бинго! Бяха пуснали куршум 22-ри калибър в мозъка на Джеймс Марвин. Двадесет и две му се беше сторил твърде малък калибър за стрелец от гангстерска банда. Девет милиметра, 45-ти калибър, да — по-големи оръжия бяха вече на мода. Но кой беше пуснал това малко куршумче?
Ново прелистване на документи насочи Шоу към първата престрелка в комплекса „Ню Лотс“. Един от охранителите на МС-2 беше застрелян в главата. И ето, да, същото. Калибър 22.
Никой не беше поръчвал сравнителен анализ на куршумите, доколкото знаеше Шоу, но не му трябваше специална експертиза, за да стигне по-далеч в предположенията си. Вече знаеше кой беше застрелял Джеймс Марвин — Малкия. Вече знаеше, че ще намери Арчи Рейнолдс.
— Хей, Уолтър!
— Какво?
— Добра работа.
— Благодаря.
Шоу не смяташе, че Уолтър, какъвто и гений да беше, изобщо си даваше сметка какво мисли той за него. Щеше да му го обясни по-късно.
43.
Последният разговор на Арчи с Уилямс Белилката стана по телефона. Когато Арчи му позвъни от стаята си в хотел „Виста“, той знаеше, че ще бъде самоубийство да го посети лично в „Ню Лотс“.
— Старче?
— Да.
— Какво те забави толкова да отговориш на скапания телефон?
— Едва го чух, шефе. Тук е пълно с ченгета, врява и какви ли не глупости.
— Да, к’во става? Никой не ми отговаря оттам.
— Изглежда се опитват да разчистят „Ню Лотс“ днес, Арчи.
— Кой?
Белилката се затътри към прозореца. Кабелът на телефона в кухнята му едва стигна до онзи, който гледаше към Ямата. Той погледна към кипящата долу дейност и започна да описва ситуацията на Арчи.
— Дворът гъмжи от тия мюсюлмански фукльовци — охранителите. Изсипа се и цял отряд ченгета, които влизат и излизат непрекъснато. Една част от тях са тежковъоръжени, явно са от Отдела за борба с масовите безредици. Жилетки, големи пластмасови щитове и прочее. Долу, в Ямата, са паркирани и линейки. Прилича на истинска война, само дето никой не стреля.
— К’во правят ченгетата?
— Влизат и излизат, пречкат се на всички.
— Звучи като погром в панделата.
— Предполагам.
— Нищо няма да им помогне. Няма начин да имат заповеди за обиск на всички тези места. Напълно незаконно е. Никой не могат да арестуват по този начин.
— Да, ама виждам няколко души с белезници.
— Някой от моите хора?
— Ако изобщо тук има твои хора, бих казал, че лесно излизат. По един или друг начин.
— Все едно, едва ли много от тях са останали вътре. Да са намерили някои от скривалищата ми?
— Не мога да кажа. Изглежда са се поразтършували тук-там.
— Изглежда с бизнеса ми там е свършено.
— Така изглежда.
— Майната им!