Величие и падение на куртизанките

— Жена на повече от четиридесет години не се скарва за дълго с такъв хубав млад човек, какъвто си ти — отвърна Растиняк. — Познавам малко тези залези… те траят десет минути на хоризонта и десет години в сърцето на жената.

— Вече цяла седмица чакам писмо.

— Върви при нея!

— Сега вече ще трябва да отида…

— Ще дойдеш ли поне у Вал-Нобл? Нейният чужденец връща на Нюсенжан вечерята.

— Поканен съм и ще отида — отговори Люсиен замислено.

На другия ден, след като се убеди в нещастието си, което веднага бе съобщено от Азѝ на Карлос, Люсиен отиде с Растиняк и Нюсенжан у мнимия богаташ.

В полунощ бившата трапезария на Естер бе събрала почти всички герои на настоящата драма, чиято подбуда (скрита чак под леглото на тези бурни съществования) бе известна само на Естер, Люсиен, Пейрад, мулата Контансон и Пакар, който дойде да прислужва на господарката си. Без да знаят Пейрад и Контансон, госпожа дю Вал-Нобл бе замолила Азѝ да помогне на готвачката й. Сядайки на масата, Пейрад, който бе дал петстотин франка на госпожа дю Вал-Нобл, за да приготви всичко както трябва, намери в кърпата си за ядене едно листче, на което прочете следните думи, написани с молив: „Десетте дена изтичат в момента, в който сядате да се храните“ Пейрад подаде листчето на стоящия зад него Контансон и му каза на английски: „Ти ли пъхна това тук?“ Контансон прочете на светлината на свещта това „Mane, Thecel, Phares“ и сложи листчето в джоба си. Но той знаеше колко е трудно да се удостовери нещо, написано с молив, и особено изречение, подредено с главни букви, тоест, така да се каже, с математически линии, защото главните букви се състоят от прави и криви линии, в които е невъзможно да се установят привичките на ръката, както при така наречения полегат почерк.

Вечерята не бе никак весела. Пейрад явно бе угрижен. От младите бонвивани, които умееха да внесат веселия във вечерите, там бяха само Люсиен и Растиняк. Люсиен беше много тъжен и замислен. Растиняк, който току-що бе загубил на карти преди вечеря две хиляди франка, пиеше и ядеше с мисълта как да си ги навакса след вечерята. Поразени от тази хладна атмосфера, трите жени се споглеждаха. Отегчението отне хубавия вкус на гозбите. С вечерите става както с театралните пиеси и с книгите — при тях случайността играе голяма роля. Накрая поднесоха сладолед, наречен пломбиер. Всички знаят, че в този сладолед има малки захаросани плодове, много леки на вкус, поставени най-отгоре, и че го поднасят в малки чашки, без да му се придава пирамидална форма. Сладоледът бе поръчан от госпожа дю Вал-Нобл при Тортони, чието прочуто заведение се намира на ъгъла на улица Тетбу и булеварда. Готвачката извика мулата, за да плати сметката на сладкаря. Контансон, комуто искането на момчето се стори неестествено, слезе долу и го унищожи с думите: „Вие, изглежда, не сте от Тортони?…“, но веднага се качи горе. Пакар обаче се бе възползувал вече от отсъствието му, за да поднесе сладоледа на гостите. Едва мулатът бе стигнал до вратата на апартамента и един от агентите, които пазеха на улица Моано, извика по стълбата: „Номер двадесет и седми!“