Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Беше доста добра програма, както повечето любими телевизионни сериали са доста добри… но нищо повече. Телевизията е ненаситен унищожител на талант, нещо ново и силно отровно и, ако „Зоната“ далеч не е толкова добър сериал, колкото топлите ни спомени ни подвеждат да мислим, вината не е на Сърлинг, а на самата телевизия — вечната гладна паст, бездънната помийна яма. Сърлинг е написал общо осемдесет и четири епизода, около 2200 страници сценарии, ако се водим по общото правило, че една страница сценарий се равнява на една минута видео запис. Това е огромна маса произведения и няма нищо чудно, че тук-там се промъкваха недоносчета като „Аз съм нощта, покрит съм с мрак“. Това е всичко, на което Сърлинг беше способен, за да зарадва спонсорите. Накрая телевизията го погълна.
6
Изобщо, що се отнася до телевизията, мисля, че е време хората да спрат да си губят времето с нея. Аз нямам достатъчно от критичния хъс на Джон Саймън, за да се забавлявам, като доумъртвявам телевизионни недоносчета, докато пълзят и се гърчат около Голямото телевизионно гнездо. Изказах се със симпатия дори за „Колчак: Нощен преследвач“, защото изпитвам известна симпатия дори към него. Колкото и да беше зле, не беше по-лош от някои чудовища от сутрешните съботни програми, които ангажираха детското ми внимание — „Черният скорпион“ или „Звярът от планината Холоу“ например.
Различни телевизионни програми са създали отделни почти гениални свръхестествени истории — „Алфред Хичкок представя“, например, ни даде адаптации на няколко разказа на Рей Бредбъри (най-добрият сред тях вероятно „Бурканът“); една ужасяваща история от Уилям Хоуп Ходжсън, „Нещото в храсталака“; едно страховито включване от Джон Д. Макдоналд без свръхестествени елементи, „На следващата сутрин“; а почитателите на шантавите истории ще си спомнят епизода, в който полицаите изядоха оръжието на убийството — един агнешки бут (по мотиви от разказ на Роалд Дал).
Можем да си припомним „Те идват“, оригиналния, едночасов пилотен епизод на „Зоната на здрача“ и краткия френски филм „Случка при моста на Аул Крийк“, който беше излъчен от американска телевизия за първи път като епизод от „Зоната“ (тази адаптация на разказ от Биърс обаче не я излъчват, откак шоуто мина в национална синдикация). Друг разказ на Биърс, „Един от изчезналите“, беше излъчен по PBS през зимата на 1979 г. И като споменах PBS, те направиха и интересна адаптация на „Дракула“. Първоначално беше излъчена през 1977 г. с Луис Джордан в ролята на легендарния граф. Тази телевизионна драма успява да е едновременно мрачна и романтична, изпълнението на Джордан е по-убедително от това на Франк Лангела във филма на Джон Бадам, а сцените, в които Дракула пълзи надолу по стените на замъка си, са великолепни. Версията на Джордан също повече се приближава до същността на вампирската сексуалност, представяйки Луси, невестите и самия Дракула като създания, лишени от любов и обзети от чист сексуален нагон — при това смъртоносен. Това е по-въздействащо от скалъпената романтика във версията на Бадам, независимо от енергичното представяне на Лангела в главната роля. Джак Паланс също изигра Дракула по телевизията (отново сценарий на Матисън и продукция на Дан Къртис) и се представи доста добре, но аз все пак предпочитам версията на Джордан. Други телевизионни филми и продукции варират от незабележими (например неудачната адаптация, направена от NBC на „Жътвата“ от Томас Триън) до просто отвратителни — като Корнел Уайлд във „Водоливници“ (Бърни Кейси играе главният чудовищен водоливник, като да е хилядолетен Аятолах Хомейни) и Майкъл Сарацин в погрешно озаглавения — и погрешно изпълнен — „Франкенщайн: Истинската история“. Рискът от провал е толкова голям, че когато моят собствен роман, „Сейлъмс Лот“, беше адаптиран за телевизията, след като Уорнърс така и не успяха да го превърнат в кино филм, общият положителен прием ми донесе предимно облекчение. Имаше известна вероятност NBC да го превърнат в седмичен сериал и, когато и тази неприятна възможност ме отмина, облекчението беше пълно.
Повечето телевизионни сериали варират от налудничавото („Земя на гиганти“), до абсолютно безсмисленото („Семейство Чудовища“, „Ударен от мълния“). Сборните сериали в последните десет години имат добър замисъл, но са осакатени от разнообразни лобита вътре и извън телевизията. Принесени са в жертва на телевизионната догма, че драмата и мелодрамата могат да се оценят по достойнство, само ако зрителят е полузаспал. Сещам се за „Пътуване към неизвестното“, британски внос от студията Хамър. Някои от историите бяха наистина интригуващи, но АВС веднага даде да се разбере, че няма намерение да плаши зрителите си и сериалът бързо изчезна. „Разкази с неочакван край“, продуциран от Куин Мартин (негови са „ФБР“, „Беглецът“, „Нашествениците“, „Нова порода“ и бог знае още колко програми) беше интересен сериал, концентриран около психологическия хорър (в един епизод, сходен с идеята на „Съседската къща“ на Ан Ривърс Сидънс, един убиец вижда жертвите си, надигнали се от смъртта, на собствения си ТВ екран), но програмата беше прекратена набързо, поради нисък рейтинг. Същото впрочем е щяло да се случи и със „Зоната на здрача“, ако телевизионната мрежа не беше решила да упорства и да я запази.