Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мат и Аруула направиха два опита. И двата пъти успяха да се изкачат до онова място, където беше завързан трупът на Ларн, тогава — край! Металът на самолета беше твърде гладък, за да може да задържи ръцете и краката им.
Мат се обърна, видя приближаващите се воини. Само няколко секунди… Отново улови ръката на Аруула, задърпа я със себе си покрай стената, по-далеч от останките на самолета.
Бяха се отдалечили на двайсет крачки, когато първите врагове стигнаха до самолета.
— Залегни! — заповяда Мат и нанесе на Аруула ритник, който я накара да залитне и да падне. Самият той се завъртя, бързо се прицели с „Берета“-та и стреля. Куршумът със стоманена обвивка проби дупка в металния корпус. Пряко попадение!
Мат също искаше да се хвърли на земята, но това не беше необходимо. Титаничният огнен удар на мощната експлозия веднага го събори.
Тътенът и трясъкът продължиха само секунди. Тогава отзвуча глухото пращене на сипещите се отломки. И накрая Мат Дракс чуваше само виковете и пращенето на пламъците.
Изправи се със задъхване. Чувстваше се като пиле, което в последния момент е избягало от шиша на грила. Онова, което направи, си беше почти самоубийствено. Но беше сработило, както установи с един бърз поглед.
Куршумът му беше улучил здравия резервоар и една-единствена искра беше достатъчна да възпламени горивото.
Експлозията проби огромна дупка в стената на арената. Някои зрители отгоре по балконите очевидно бяха ранени. А стражите, които бяха се устремили към него и Аруула — е, бяха се озовали твърде близо до останките на самолета. Неколцина имаха късмета да умрат веднага. Други още се движеха…
— Аруула? — Мат погледна настрани. За момент се уплаши, че момичето може да е… Но тогава младата варварка се раздвижи, вдигна очи и промърмори:
— В името на бога на гръмотевиците, какво…?
— Ела, стани. — Мат й помогна да се изправи.
Пробягаха на зиг заг между горящите отломки към пробитото в стената на арената място. Оттук безпрепятствено стигнаха до коридорите, които заобикаляха Колизея, а оттам през един от изходите — на открито. Тук младата варварка се спря.
— Какво има? — попита Мат нетърпеливо. — Ние трябва…
Аруула поклати глава. Лицето й все още изглеждаше разкривено, все пак не толкова от неукротима войнственост, колкото от болка. Действието на забранените плодове вероятно отслабваше, но, види се, това беше крайно неприятен процес.
— Ноона — каза тя единствено.
— Какво става с нея?
— Трябва да й помогнем. Не можем да я изоставим.
Мат въздъхна.
— Е, добре. Къде е тя?
Аруула му каза.
И Мат простена.
— Чудесно! Значи — назад към пещерата на лъвовете!
Опасенията на Мат не се оправдаха. Стигнаха до тайните градини на боговете без някой да ги спре, по пътища, по които Аруула вече беше минала с Мос. И откриха Ноона жива и здрава.
Мат не можеше да не се възхити на многообразието от растения в градината. Уханията, които го обгръщаха, бяха направо влудяващи. Би могло да бъде малък рай, ако тук не бяха се загнездили дяволът и неговите изкушения…
— Все същата стара история — въздъхна той. После се зае да помага на Ноона да излезе от шахтата на кладенеца. — Всичко е ясно — каза със задъхване. — Сега обаче не ни остава нищо друго освен да се махаме оттук!
Никакъв отговор.
Аруула беше изчезнала.
Но още в същия миг Мат чу спътницата си да крещи — първо от гняв, после от болка! Той се затича… и след няколко крачки отново спря.
— Мос!
Човекът с расото леко се хилеше. Дрехата му беше изпоцапана с кръв и на бузата му изпъкваше дълбока драскотина, но инак очевидно беше добре.
Което не можеше да се твърди за Аруула, която лежеше в краката му в безсъзнание, все още с един от забранените плодове в ръка.
Мат разбра. Младата варварка не е можала да устои на изкушението — по-скоро на зависимостта от дрогата — и Мос я беше повалил. Веднъж беше вкусила плодовете и вече беше зависима от тях. Мат имаше подозрението, че Аруула не я е било толкова грижа да извади Ноона от шахтата на кладенеца, ами още веднъж да се добере до тази градина.
— Благодаря — каза Мат.