Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Не, красивата му спътница със сигурност не беше глупава. Въпреки това той трябваше да внимава и да не предявява прекомерни изисквания към нея. Вече донякъде примирен, Мат наблюдаваше как Аруула кара джипа на север с равномерна скорост по едва забележимата пътека.
Там се надяваше да намери полковник Ханк Уйлямс, който пожелал да тръгне в тази посока. Поне капитан Ървин Честър твърдеше така, преди да загине като гладиатор в римския Колизей. При мисълта за смъртта на другаря си някогашният американски пилот се измъчваше от угризения на съвестта, макар че капитанът прие удара на меча на Аруула като избавление.
За да разсее мрачните си спомени, Мат се обърна към шестте резервни туби, които бяха натрупани върху багажника на джипа. Може би бензинът, който се плискаше във вътрешността на маслиненозелените туби, щеше да стигне, докато намери Уйлямс или някой друг приятел от своето ято. Заедно щеше да е много по-лесно за пилотите да се закрепят в това враждебно обкръжение, в което очевидно бяха попаднали при скока в друго измерение на времето.
— Какво има? Сбърках ли нещо? — осведоми се Аруула, която свърза израза на съмнение, изписан на лицето му, със своите шофьорски способности.
Мат я погледна изненадано, преди да поклати глава.
— Само размишлявах за още колко време ще ни стигне горивото — обясни той.
— Имаш предвид храната за колата? — Младата жена се обърна любопитно. Несъзнателно изви волана, така че колата излезе от утъпканата част от пътя. Дясната предна гума веднага затъна в толкова дълбока дупка, че шасито се удари в земята. Ударът беше толкова силен, че долната челюст на Мат се удари в горната. Изтракването на зъбите беше заглушено единствено от блъскащите се една в друга туби, които се смъкнаха зад него.
— Говоря преди всичко за леснозапалимата течност, която скоро ще ни опърли ушите, ако не съсредоточиш вниманието си върху пътя! — отговори той раздразнен.
Аруула гледаше уплашено напред, докато ръцете й стискаха волана с такава сила, че жилите на тренираните й ръце изпъкнаха.
— Не е моя вината, ако и колата не мисли — изръмжа тя засегната. Все пак вътрешно я болеше, че не успява да оправдае очакванията на Маддракс. Възхищаваше се на чужденеца заради знанията му за миналото. Междувременно беше приела факта, че той не е бог, а само човек. Въпреки това все още чувстваше превъзходството му, което болезнено й нашепваше колко ограничен е собственият й хоризонт.
Озлобена се взираше в пясъчното трасе пред себе си, което с течението на годините е било утъпкано във високата степна трева от безброй превозни средства. Не искаше да си позволи никаква грешка повече, затова сега заобикаляше дори и най-малките неравности.
В това време Мат съжали за острите си думи. Тъкмо беше си поставил за задача да бъде по-търпелив с Аруула.
— Ако тубите се сблъскат твърде силно една в друга, някоя може да се пробие — обясни укора си с успокоителни думи. А изтеклият бензин е много опасен. Ако се запали, цялата кола ще изгори.
Аруула кимна, без да сваля поглед от трасето, докато Мат изброяваше различните причини, поради които може да се стигне до експлозия. Ментално надарената варварка чувстваше, че словоизлиянията му бяха косвена молба за извинение, затова го слушаше усмихната, макар и да разбираше само половината от обясненията му.
Докато външно се съсредоточи напълно в светкавичното каране, с вътрешното си сетиво подслушваше внимателно мислите на Мат, така че коментарите му се оформяха в неясни картини. Аруула се наслаждаваше на чуждия свят, който й се представяше по този начин, без Маддракс да забележи тайните й наблюдения.
Варварката беше така свикнала с природната си дарба, че си поотпочина. Известно време просто следваше пътя на север, но изведнъж отворените й сетива бяха залети от нещо силно, отчаяно.
ПОМОЩ!
Викът беше толкова силен, че посланието му пареше в главата й като нажежено желязо. Объркана, Аруула огледа внимателно местността, но не успя да разбере откъде е дошъл писъкът.
„Боже на камъка, помогни ми! Искат да ме убият!“ Думите прокънтяха така мощно в мозъка й, че Аруула се уплаши, че може да й се пръсне главата. Накъсани картини нахлуха с такава сила в съзнанието й, че вече не виждаше добре простиращото се пред нея шосе. Никога преди не беше чувала чужди мисли така силно и ясно! Контактът беше толкова интензивен, че усети как започва да й се гади. Инстинктивно вдигна крака от газта и натисна докрай педала за спирачките. Мат беше дотолкова изненадан от внезапното спиране, че не успя да се задържи. Излетя над арматурното табло и се стовари върху вдигнатия ветробран, който под тежестта му се обърна напред. За щастие плексигласът издържа на удара в капака на мотора.