Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Аруула изръмжа като животно. Очите й отново възвърнаха умопомрачителния си блясък, лицето й се изкриви в гримаса. Забранените плодове очевидно подхранваха нейната агресивност.
Мат се наведе и вдигна боздугана на Ървин Честър. Мизерно оръжие срещу превъзхождащите ги сили, още повече че не беше обучен да борави с него. Но да се предаде без бой? Никога!
Маарс отново извиси глас. Крещеше като бабичка. И онова, което сега крещеше, го разбра дори и Мат.
— Стойте! Не ги пипайте!
До този момент вниманието на Мат беше съсредоточено в приближаващите се войници. Сега погледна нагоре към ложата и…
— Мос?! — изплъзна се от езика му.
Действително Мос стоеше до дебелия бог на борбата и в ръцете си държеше „Берета“-та на Мат, чието дуло беше наполовина изчезнало в мекия като тесто врат на Маарс.
— Свирни на отвратителните си жаби да се върнат! — изскърца със зъби Мос в ушите на шишкото.
Маарс се подчини. Долу на арената стражите се оттеглиха, без обаче напълно да се скрият.
— Какво искаш, Мое? — произнесе с мъка богът на войната. Трепереше с цялото си тяло. Движението караше тлъстините му да се тресат като пача.
— Не можеш ли да се сетиш? — просъска Мос и натисна дулото на пистолета още по-надълбоко в месищата на Маарс.
Дебелият нададе вик, който беше нещо средно между пъхтене и презрение.
— Трябва да си се побъркал — изсумтя той. — Никога няма да се измъкнеш, ако ме убиеш!
— Кой казва, че искам да се измъкна? — попита Мос почти учудено. И натисна спусъка.
Първият изстрел разкъса врата на бога, вторият превърна главата му в кървав облак.
Сред публиката се разнесе писък. Като по даден знак всички скочиха от местата си.
Мос пристъпи към края на ложата.
— Ела! — извика към намиращия се долу на арената Мат Дракс. Той не се колеба дълго.
Но и в редиците на стражите настана раздвижване. Още бяха шокирани и объркани от радикално променената ситуация, но това, изглежда, продължи само секунди, докато дойдат на себе си поне дотолкова, че да нападнат него и Аруула. Все пак трябва да им е било ясно, че сега са под една черга с убиеца на техния бог.
В ложата Мос се засили да метне нещо.
— Дръж!
Тогава запокити пистолета над главите на стражите в арената. Мат скочи и успя да улови оръжието още във въздуха. Падна, претърколи се и отново се изправи.
— Изчезвайте! — чу отгоре гласа на Мое. — Скрийте се на сигурно място! — Беше взел меча на мъртвия бог и с него държеше в шах останалите в ложата гвардейци, които не искаха да оставят без възмездие смъртта на своя господар и бог.
Мат мислено пожела късмет на Мос. Щеше да му е нужен при превъзхождащия го брой противници. И вероятно нямаше да му е достатъчен.
Но сега не можеше да си блъска главата относно съдбата на Мос. Защото и шансовете за него и Аруула бяха също толкова зле. Пътят за бягство през портата им беше отрязан от стражите. Никога нямаше да успеят да се промъкнат покрай воините с люспести лица. Независимо от това, че Аруула май имаше сериозно намерение да опита. Мат задържа варварката, която беше като наелектризирана.
— Ела! — изсъска й и я задърпа назад, към другия край на арената. „Берета“-та беше насочена към нападателите, които вече станаха по-бързи.
Мат даде два изстрела и двата пъти улучи. Ранени, двама противници се стовариха на земята. За няколко секунди устремът на фалангата спря. Но това не означаваше нищо повече от една отсрочка и Мат не знаеше как да използва спечеленото време. Наоколо нямаше възможност да се покатерят по стените, за да избягат през балконите за зрителите. Самолетът!
Останките от реактивния изстребител стърчаха толкова високо, че муцуната му стигаше до билото на стената. Ако се изкачеха до нея, можеха да успеят!
Матю побягна, дърпайки след себе си Аруула. Корпусът на стратосферния реактивен самолет беше в по-добро състояние, отколкото Мат предполагаше, че може да е запазен след катастрофата. Макар че краищата на двете крила бяха откъснати, пилотската кабина и дори единият от резервоарите за гориво бяха устояли на сблъсъка със земята.